чл. 7 ал. 4 ЗДС

е: правно възможно ли е да се прехвърля второ изключително право върху един и същи обект, след като приобретателят вече е станал титуляр на същото и действителна ли е сделката; обекти които са станали публична държавна собственост или публична общинска собственост могат ли да се прехвърлят с разпоредителни сделки, след като са изведени от гражданския оборот; ако сделката е сключена с нищожен административен акт, то това не води ли до непреодолима правна пречка и до основание за нищожност на договора за отстъпеното право на строеж. Тези въпроси не са намерили разрешение в мотивите на въззивния съд. Те се базират на застъпената в касационната жалба теза, че е налице двойно придобиване на сградата от страна на ответницата Д. - веднъж с договора за продажба от 1981 г. и втори път - с договора за суперфиция от 1988 г. Тази теза не е възприета от съда. Втората част на въпроса е израз на тезата на жалбоподателката, че поземленият имот е отчужден за обществени нужди, а не за жилищно строителство и поради това е станал публична държавна, а впоследствие публична общинска собственост и е изваден от гражданския оборот. Тази теза изобщо не е обсъждана от съда, а и същата е в пълно противоречие с другата теза на жалбоподателката, намерена за основателна в предходното производство по установителния иск за собственост, а именно че поземленият имот подлежи на реституция по чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ (ако същият е публична собственост реституция не е възможна - чл. 7, ал. 4 ЗДС и чл. 7, ал. 4 ЗОС).