чл. 59 ал. 5 ЗБН
Прихващане
Чл. 59. […] (5) Недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която всеки от тях би получил при разпределението на осребреното имущество, е всяко прихващане, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения, което е извършено от кредитор или от банката:
1. след началната дата на неплатежоспособността;
2. след датата на поставянето на банката под специален надзор при условията и по реда на глава единадесета, раздел VIII от Закона за кредитните институции, включващ наложена мярка по чл. 116, ал. 2, т. 2 от същия закон, ако тази дата предшества датата по т. 1.
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
След като в хода на съдебно производство, образувано по иск по чл. 59 ЗБН, приключило с влязло в сила решение, не са оспорени съществуването, изискуемостта и произхода на активното вземане, предмет на прихващането, то могат ли тези възраженията да бъдат въвеждани за пръв път в последващо производство по чл. 422 ГПК за установяване съществуването на това вземане (активното), водещо се между същите страни?
След като в хода на съдебно производство, образувано по иск по чл. 59 ЗБН, приключило с влязло в сила решение, не са оспорени съществуването, изискуемостта и произхода на активното вземане, предмет на прихващането, длъжен ли е съдът в последващо производство по чл. 422 ГПК за установяване съществуването на това вземане (активното), водещо се между същите страни, да съобрази правните последици на влязлото в сила решение по иска по чл. 59 ЗБН, след като мотивите на това решение не съдържат съждения на съда относно съществуването, изискуемостта и произхода на активното вземане, предмет на прихващането?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните, които са от значение за съществуването или не на спорното право или правоотношение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Павел Банков
чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 299 ал. 1 ГПК, чл. 299 ГПК, чл. 414 ГПК, чл. 417 ГПК, чл. 422 ал. 1 ГПК, чл. 422 ГПК, чл. 430 ТЗ, чл. 57 ал. 6 ЗБН, чл. 59 ал. 5 ЗБН, чл. 59 ЗБН, чл. 77 ГПК, чл. 86 ал. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД, чл. 99 ал. 3 ЗЗД
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2023
За задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи на страните и събраните по делото доказателства във връзка с предмета на спора. (По възражение на основание чл. 66, ал. 6 ЗБН срещу размера на прието вземане и отказ за допълване на списъка по чл. 67, ал. 2 ЗБН на приетите вземания на кредиторите на „Корпоративна търговска банка“ АД /н/)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Петя Хорозова
чл. 101 ЗЗД, чл. 13 ал. 1 ЗБН, чл. 154 ГПК, чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 235 ал. 3 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 293 ал. 3 ГПК, чл. 293 ГПК, чл. 297 ГПК, чл. 59 ал. 5 ЗБН, чл. 59 ЗБН, чл. 63 ал. 1 ЗБН, чл. 63 ал. 3 ЗБН, чл. 66 ал. 6 ЗБН, чл. 66 ал. 7 т. 2 ЗБН
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Кое лице има право да се разпорежда с налични средства по открита банкова (платежна) сметка, в това число и в случаите, когато спрямо доставчика на платежна услуга е приложена мярка поставяне под специален надзор по реда на чл. 115 /отм./ и сл. ЗКИ? Притежава ли такова право лице, което не е надлежно упълномощено от титуляра на сметката?
Представлява ли платежна операция по смисъла на Регламент (ЕО) №924/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година дебитирането на банкова сметка на цедент по договор за цесия, респ. кредитирането на сметката на цесионера по същия договор?
Какво е правното основание за извършването на прихващане спрямо търговска банка поставена под специален надзор по реда на чл. 115 /отм./ и сл. ЗКИ, тогава, когато прихващането е извършено през периода на специалния надзор? В случай, че спрямо поставената под специален надзор банка бъде открито производство по несъстоятелност от кой момент би могъл назначеният от Фонда за гарантиране на влоговете в банките синдик да оспорва така извършеното прихващане, респ. кога за него ще възникне правото на иск?
В случаите, когато едно право е обявено за противоречащо на националното законодателство с решение на съдебен орган на държава- членка на Европейския съюз, но съществуването на това право е признато Съда на Европейския съюз, следва ли органите, включително на съдебната власт, на държавата-членка да приложат разрешението дадено от националния съдебен орган, или съгласно принципа на примат на правото на Европейския съюз над националното право на държавите- членки следва да го откажат и вместо това приложение да намери разрешението дадено Съда на Европейския съюз?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото относими доказателства, включително изрично направено възражение за нищожност на правна сделка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Елеонора Чаначева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
1. Какво е правното основание за извършването на прихващане спрямо търговска банка, поставена под специален надзор по реда на чл. 115/отм./ и сл. ЗКИ, тогава, когато прихващането е извършено през периода на специалния надзор? В случай, че спрямо поставената под специален надзор банка бъде открито производство по несъстоятелност от кой момент би могъл назначеният от Фонда за гарантиране на влоговете в банките синдик да оспорва така извършеното прихващане, респ. кога за него ще възникне правото на иск?; 2. В случаите, когато едно право е обявено за противоречащо на националното законодателство с решение на съдебен орган на държава – членка на Европейския съюз, но съществуването на това право е признато Съда на Европейския съюз, следва ли органите, включително на съдебната власт, на държавата – членка да приложат разрешението, дадено от националния съдебен орган, или съгласно принципа на примат на правото на Европейския съюз над националното право на държавите – членки следва да го откажат и вместо това приложение да намери разрешението, дадено Съда на Европейския съюз? 3. Налице ли е знание за неплатежоспособност по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН на „Корпоративна търговска банка АД към 16.09.2014 г. – датата на обявяване на Решение №114 на Управителния съвет на Българска народна банка? 4. Налице ли е знание за неплатежоспособност по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН на „Корпоративна търговска банка АД към 22.10.2014 г. – датата на обявяване на Доклад за анализа и оценката на активите на „КТБ“ АД към 30.09.2014 г., изготвен от одиторските фирми „Ърнст енд Янг Одит“ ООД, „Делойт България“ ООД и „АФА“ ООД, евентуално към 27.10.2014 г. – датата на публикуване на Доклад на БНБ до народните представители от 43- тото Народно събрание, изготвен въз основа на Доклада за анализа и оценката на активите на „КТБ“ АД? 5. Действията на длъжник на търговска банка, поставена под специален надзор по реда на чл. 115/отм./ и сл. ЗКИ по придобиване на големи по размер вземания от кредитори на банката с цел погасяване, изцяло или частично на задължения към тази банка, тълкувани в светлината на последователно приетите от Българската народна банка мерки, както и на договорките на това лице с неговия цедент, респ. неговите цеденти, представляват ли годно доказателствено средство за установяване на знанието на този длъжник за неплатежоспособност на търговска банка по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от Върховен касационен съд
чл. 105 ЗЗД, чл. 115 ал. 1 ЗКИ, чл. 115 ЗКИ, чл. 116 ал. 2 т. 2 ЗКИ, чл. 26 ал. 2 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 3 ал. 2 ЗБН, чл. 36 ал. 2 ЗКИ, чл. 59 ал. 2 ЗБН, чл. 59 ал. 3 ЗБН, чл. 59 ал. 5 ЗБН, чл. 59 ал. 7 ЗБН, чл. 59 ЗБН, чл. 78 ал. 10 ГПК
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2022
Договор за цесия, при който длъжник по прехвърленото вземане е търговска банка, поставена под специален надзор по реда на чл. 115 и сл. ЗКИ, има ли характера на платежна операция по смисъла на чл. 4 Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), респ. уведомлението за цесия по чл. 99, ал. 3 ЗЗД има ли характера на платежно нареждане по смисъла на пар.1, т. 33 ДР ЗПУПС? Подобна сделка противоречи ли на правилата на специалния надзор, наложени от Българската народна банка (БНБ)? Длъжен ли е съдът да изследва наличието на всички законови предпоставки за валидното извършване на прихващане тогава, когато е предявен иск за относителна недействителност на извършено прихващане? Изискуемо ли е вземане от търговска банка, поставена под специален надзор по реда на чл. 115 и сл. ЗКИ, за периода на специалния надзор? В случай, че това вземане не е изискуемо, валидно ли е прихващане, което е извършено в този период? При преценката за наличието на знание по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН следва ли съдът да съобрази дали даден акт на БНБ е бил обявен по партидата на поставената под специален надзор кредитна институция? При извършване на преценка за наличие на знание съгласно чл. 59, ал. 3 ЗБН следва ли да бъдат взети предвид разпоредбите на всеки отделен договор за прехвърляне на вземане? Възможно ли е наличието или отсъствието на определени клаузи в цесионните договори да бъде прието за доказателство за знание по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН? Сключването на договори за прехвърляне на вземания на значителна стойност непосредствено преди отнемане на лиценза на банка, индиция ли е за знание на страните по цесиите относно неплатежоспособността на банката? Следва ли предвиденото знание по чл. 59, ал. 3 ЗБН да бъде установено ясно и недвусмислено в доказателствено средство, за да се приеме, че такова е налице, или е достатъчно поредица от факти и доказателства по делото да доказват субективното знание на кредитора, извършващ прихващане? Разпоредбата на чл. 59, ал. 3 ЗБН изисква ли доказване на знанието с преки доказателствени средства или е допустимо знанието да бъде доказано с косвени доказателства, с поредица от установени косвени факти и обстоятелства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Камелия Маринова
чл. 104 ал. 2 ЗЗД, чл. 115 ал. 1 ЗКИ, чл. 116 ал. 2 т. 2 ЗКИ, чл. 116 ЗКИ, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 298 ГПК, чл. 36 ал. 2 ЗКИ, чл. 44 ЗЗД, чл. 59 ал. 2 ЗБН, чл. 59 ал. 3 ЗБН, чл. 59 ал. 4 ЗБН, чл. 59 ал. 5 ЗБН, чл. 59 ал. 7 ЗБН, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 99 ал. 3 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Приложима ли е редакцията на чл. 59, ал. 5 ЗБН, приета на 28.11.2014 г., за процесните прихващания въпреки обявения за противоконституционен пар. 8 ЗИДЗБН, с който е придадено обратно действие на чл. 59, ал. 5 ЗБН, доколкото с определение от 15.11.2022 г. на СЕС по дело С-260/2021 се допуска държава членка да приеме общи правила относно прихващането в рамките на банковата несъстоятелност дори ако те имат обратно действие?
С оглед противоречието между определение от 15.11.2022 г. на СЕС по дело С-260/2021 и Решение №8/27.05.2021 г. на Конституционния съд, с което е обявена за противоконституционна разпоредбата на пар. 8 на ЗБН, следва ли да се приложи редакцията на чл. 59, ал. 5 ЗБН, приета на 28.11.2014 г., доколкото правото на Европейския съюз има примат над националните законодателства на държавите членки на Европейския съюз, включително над Конституцията и решенията на Конституционния съд?
От кой момент възниква правото за предявяване на иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН – от откриването на производството по несъстоятелност на търговската банка или на един по-ранен етап?
Допустимо ли е при тълкуване на понятието „длъжник“, използвано в чл. 59, ал. 5 ЗБН (в редакцията преди 28.11.2014 г.), да бъде прилагано тълкуването по аналогия на същото понятие, използвано в чл. 645, ал. 4 ТЗ и съдебната практика по същия? При тълкуване на неясно понятие не следва ли да бъде приложено тълкуването съгласно разпоредбите на същия закон? Трябва ли да бъдат спазени разпоредбата на чл. 46, ал. 1 ЗНА и принципите и правилата на общата теория на правото при тълкуване на неясни законови разпоредби, както и посоченият ред на тълкуване?
Приложима ли е разпоредбата на чл. 59, ал. 2 ЗБН спрямо изявления за прихващане, отправени преди откриване на производството по несъстоятелност?
Узнаването на информацията, разпространена чрез официалната интернет страница на БНБ не следва ли да се приеме за публично оповестена и достигнала до всеки заинтересован от ситуацията в КТБ и най-вече длъжници и кредитори на банката?
Приложима ли е нормата на чл. 3, ал. 2 ЗБН по отношение на прихващане, което представлява и искане за извършване на платежна операция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Красимир Машев
чл. 115 ал. 1 ЗКИ, чл. 115 ЗКИ, чл. 116 ал. 2 т. 2 ЗКИ, чл. 116 ЗКИ, чл. 14 ал. 1 ЗНА, чл. 14 ЗНА, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 281 т. 3 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 3 ал. 2 ЗБН, чл. 3 ал. 3 ЗБН, чл. 36 ал. 2 ЗКИ, чл. 46 ал. 1 ЗНА, чл. 59 ал. 2 ЗБН, чл. 59 ал. 3 ЗБН, чл. 59 ал. 4 ЗБН, чл. 59 ал. 5 ЗБН, чл. 59 ал. 7 ЗБН, чл. 59 ЗБН, чл. 645 ал. 4 ТЗ
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Нормата на чл. 4, ал. 1 ЗБН, която определя като кредитори на банката в несъстоятелност само тези лица, които са кредитори по търговски и нетърговски вземания, възникнали до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност за банката, както и кредиторите по вземания, свързани с направени при условията и по реда на този закон разноски по несъстоятелността по чл. 54 ЗБН, от диспозитивен или от императивен характер е? Подлежи ли на разширително тълкуване нормата на чл. 4, ал. 1 ЗБН?
Следва ли в производството по несъстоятелност на кредитна институция да се прилага чл. 616 ТЗ, определяща кредиторите на несъстоятелността, включително и кредиторите за разноските във връзка с тяхното участие в производството по несъстоятелност при изрична уредба на кръга от вземания на кредитори в чл. 4 ЗБН при действието на препращащата норма на чл. 612, ал. 2, изречение първо ТЗ?
Приложима ли е по аналогия нормата на чл. 688, ал. 3 ТЗ в производството по несъстоятелност на кредитна институция за предявяване на вземания, възникнали след датата на откриване на производството по несъстоятелност на търговец?
Включването на вземане на кредитор за вземане за съдебни разноски във връзка с участието на кредитора в несъстоятелността и възникнали след откриване на производството, макар и с поредност по чл. 94, ал. 1, т. 8 ЗБН, който кредитор е извън кръга на кредиторите на банката по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗБН, не го ли поставя в привилигировано положение спрямо кредитора за разноски в последен ред по чл. 722, ал. 1, т. 12 ТЗ, тъй като в чл. 94, ал. 1, т. 8 ЗБН изпреварва кредиторите за законна или договорна лихва върху необезпечено вземане, дължима след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност за банката?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Галина Иванова
чл. 274 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 46 ЗНА, чл. 59 ал. 3 ЗБН, чл. 59 ал. 5 ЗБН, чл. 59 ЗБН, чл. 612 ал. 2 ТЗ, чл. 63 ЗБН, чл. 630 ал. 1 ТЗ, чл. 66 ал. 4 ЗБН, чл. 66 ал. 6 ЗБН, чл. 66 ЗБН, чл. 68 ЗБН, чл. 688 ал. 3 ТЗ
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2022
В условия на „специален надзор“, преди да е възникнала фигурата на синдик на банката, съществува ли латентно състояние по отношение на дейностите, които са ограничени със закон?
При разглеждане на иск с правно основание по чл. 59, ал. 3 ЗБН, обстоятелства които са служебно известни на дадено лице, следва ли да бъдат относими и приети за безспорни към елемента за наличие на знание, в смисъла съдържащ се в правната норма и същите подлежат ли на доказване?
Действително ли е прихващане, което е извършено в разрез на законови ограничения, във време, в което банката е в състояние на особен надзор и което не е било ликвидно, не е било изискуемо и не е спазена законовата форма предвидена в специалния ЗБН?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иванка Ангелова
чл. 103 ЗЗД, чл. 104 ал. 2 ЗЗД, чл. 115 ал. 1 ЗКИ, чл. 116 ал. 2 т. 2 ЗКИ, чл. 26 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 26 ал. 2 предл. трето ЗЗД, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 36 ал. 2 ЗКИ, чл. 59 ал. 1 ЗБН, чл. 59 ал. 2 ЗБН, чл. 59 ал. 3 ЗБН, чл. 59 ал. 4 ЗБН, чл. 59 ал. 5 ЗБН, чл. 59 ЗБН, чл. 63 ал. 1 ЗБН
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Заличаването на ответно дружество съгласно изискванията на законодателството в Княжество Лихтенщайн от търговския регистър в Княжеството води ли до загуба на процесуалната правоспособност на ответника по смисъла на чл. 27 ГПК по образувано в Република България съдебно производство при положение, че съгласно приложимото материално право на Княжество Лихтенщайн – чл. 141 PGR - при възможност да се предяви правна претенция срещу обединение /акционерно дружество/, което е заличено от търговския регистър, се провежда процедура пред съд в Княжество Лихтенщайн по назначаване на представител на заличеното дружество, който да го представлява по образуваното дело след вписването му в търговския регистър на Княжество Лихтенщайн?
Налице ли е основание за удължаване на срока за представяне на доказателства за конституирането на особен представител на ответника в друга държава, когато това се налага поради обективни причини, препятстващи ищеца да осигури ангажиране на лице с необходимата компетентност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от Върховен касационен съд
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Установените с влязло в сила решение по частичен иск правопораждащи факти на спорното право ползват ли се със сила на присъдено нещо при предявен, в отделен исков процес, иск за незаявения (разликата до пълния) размер на вземането, произтичащо от същото право?
При уважаване на иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН за прогласяване недействителност на прихващане, извършено от кредитополучател на несъстоятелната банка за погасяване на задълженията му към банката, дължат ли се от кредитополучателя на несъстоятелната банка договорните лихви за забава и неустойки за периода от извършване на прихващането до влизането в сила на решението по иска по чл. 59, ал. 5 ЗБН, както и след него до пълното погасяване на задължението по договора за банков кредит?
При уважаване на иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН за прогласяване недействителност на прихващане, извършено от кредитополучател за погасяване на задължения към несъстоятелната банка, следва ли да се приеме, че е налице недобросъвестно изпълнение задълженията на прихващащия кредитополучател - длъжник на банката по договор за кредит, за периода от деня на прихващането до влизане в сила на решението по чл. 59, ал. 5 ЗБН, както и след него?
Тече ли погасителна давност за вземанията на банката през периода от извършване на прихващанията до влизане в сила на решението по чл. 59, ал. 5 ЗБН?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Васил Христакиев
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.