чл. 327 ТЗ

Може ли обуславящо волеизявление от категорията на сроковете да бъде поставено изцяло в зависимост от поведението, в частност от волята, на една от страните по договора?
Действителна ли е клауза от двустранен договор, съдържаща уговорка за срок, при която настъпването на срока е поставено изцяло в зависимост от волята на една от страните по договора?
Съответна ли е такава клауза с принципа на справедливост и с добрите нрави?
Може ли да се продължи действието на договор, който вече е прекратен, поради настъпването на уговорено от страните бъдещо събитие, като предпоставка за неговото прекратяване?
Валидно ли е обуславящо волеизявление, с което е уговорен срок на действие на договор, когато срокът е обусловен от бъдещо събитие, което нито е определено, нито е определяемо, по начин, който позволява да се определи момента на настъпването му?
Следва ли при тълкуване на договора, съдът да изхожда от всички обстоятелства, при които е сключен същият, в това число от интересите на страните по него?
Длъжен ли е съдът при установяване на действителния смисъл на неясни уговорки да прилага всички способи и правила за тълкуване на договора, в това число, непосочени в чл. 20 ЗЗД и в частност следва ли съдът да тълкува волята на страните относно спорна клауза в съответствие с принципа за тълкуване срещу страната, предложила договора?
Какво е материалноправното значение на издадените фактури, когато същите са включени в дневника за покупко-продажби на ответника и по тях е ползван данъчен кредит за пълната им стойност?
Допустимо ли е уговарянето в договор за обществена поръчка на клауза, която предвижда автоматично продължаване на срока на договора?