чл. 326 ал. 2 ТЗ

Дължи ли се заплащане от страна на поръчителя по договор за изработка, когато изпълнителят е изпълнил задължението си да изработи поръчаното, но поради недаване на указания за монтаж от страна на поръчващия вещта не е монтирана в обекта?
Липсата на одобрен проект за преустройство пречка ли е за изпълнителя да изпълни задължението си за монтаж в обекта?
Може ли виновното неизпълнение на поръчващия по договор за изработка, изразяващо се в недаване на точни и ясни указания за монтаж на изработеното от страна на изпълнителя, да се вмени във вина на последния?
При наличието на потвърждение от страна на поръчващия, че поръчаната и изработена за неговия обект вещ е доставена на обекта, следва ли да се счита, че изпълнителят е изпълнил задълженията си по договора и следва ли да получи заплащане за това?
Следва ли въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, за да определи предмета на договора и да определи действителната воля на страните?
Дали въззивният съд следва в мотивите към решението си да обсъди становището на страните и събраните по делото доказателства?
Могат ли парите да погинат?
Допустимо ли е предпоставка за възникване на отговорност за вреди да бъде договорно неизпълнение за заплащане на парично задължение, което е довело до натрупването на публични задължения към фиска?
С какви доказателствени средства следва да се установи наличието на причинно-следствена връзка по иск за вреди, които се изразяват в натрупване на задължения към фиска, вследствие на договорно неизпълнение, което е установено в съдебен процес? Достатъчно ли е да се предоставят доказателства за натрупаните задължения и периода, за който са натрупани тези задължения?
Ако възложителят е бил недобросъвестен и вследствие на неговото поведение, кредиторът е натрупал публични задължения, допустимо ли е те да бъдат претендирани като претърпяна вреда?
Относно допускане от съда, разглеждащ осъдителен иск в основното исково производство, на съдебна експертиза, която по смисъла на чл. 201, предл. второ ГПК се явява повторна по отношение на задачите, които са идентични със задачите, на които вещи лица по извършени в производство по чл. 207 и 208 ГПК експертизи са дали отговор в заключение, което заключение е прието от съда с определение по ч. гр. д. за обезпечаване на доказателствата.
С оглед разпоредбата на чл. 208, ал. 6 ГПК допустимо ли е съдът, разглеждащ иска в основното исково производство, да не е обвързан с процесуалноправните последици на влязъл в сила съдебен акт – определение по чл. 208 ГПК за събиране на доказателства и следва ли решаващият спора по същество съд да се произнесе с нарочен акт по влязлото в сила определение за събиране на доказателствата по чл. 207 ГПК и сл. и неговата отмяна, в случай, че се констатира непълнота, неяснота или необоснованост на представеното първоначално заключение, прието с определение по чл. 208 ГПК?