по съществото на спора и не засяга допустимостта на иска, тъй като се провежда съобразно поддържаното от ищцата фактическо основание на спорното право. Твърдението на същата във въззивната жалба, че се била отказала „от материалната си претенция спрямо Прокуратурата, но въпреки това съдът се произнесъл по оттеглената й претенция не намира опора в данните по делото. Видно от съдържанието на протокола от съдебно заседание от 27.11.2014 г. ищцата по искане на процесуалния й представител – адвокат В. Г. е била изслушана от първостепенния съд във връзка с желанието й да уточни срещу кой правен субект предявява иска. Ищцата е заявила: „Поддържам иска срещу прокуратурата, защото считам, че с тяхно съдействие следва да ми се защитят правата. По – нататък в становището си ищцата отново е заявила: „искът ми е срещу прокуратурата. При липсата на извършени от ищцата по надлежния ред съдопроизводствени действия за отклонения във връзка с предмета на делото или във връзка със страните първостепенният съд се е произнесъл съобразно изложената и поддържана от същата обстоятелствена част и петитум на исковата молба. Въззивният съд също така е разгледал претенциите съобразно изложената обстоятелствена част и петитум на исковата молба. Позоваването на определение по гр. дело №1954/2014 г. на състав на ВКС, ІІ г. о. е правно несъстоятелно, тъй като определенията по чл. 288 ГПК не формират съдебна практика, в какъвто смисъл са и разясненията в цитираното тълкувателно решение на ОСГКТК на ВКС, а също така и ТР №2/2010 г. от 28.09.2011 г. по т. д. №2/2010 г. на ОСГКТК на ВКС. С оглед на изложеното следва да се приеме, че липсва основание за допускане касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка на процесуалната допустимост на въззивното решение.