чл. 189 ал. 1 ГПК

1) съответстват ли описаните в обжалваната заповед нарушения на трудовата дисциплина на наложеното най-тежко дисциплинарно наказание „уволнение; 2) следва ли при преценка тежестта на нарушението да се вземат предвид всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение, с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението; 3) кои обстоятелства са от значение за определяне тежестта на дисциплинарното нарушение при прилагане на чл. 189, ал. 1 КТ и следва ли тя да се съобрази със значимостта на неизпълнените трудови задължения, с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя; 4) следва ли при преценката за тежестта на нарушението да се вземе предвид чистото ми дисциплинарно минало, както и обстоятелството, че не е налице трайно и системно неправомерно поведение от моя страна, в разрез с установената трудова дисциплина; 5) длъжен ли е съдът да обсъди заедно и поотделно всички събрани по делото доказателства, които са от значение по спора, в това число свидетелските показания, и да основе решението си върху приетите от него в резултат на тази преценка обстоятелства по делото, като отговори на сторените от страните доводи и възражения; 6) следва ли съдът да обсъди и разгледа всички възражения и доводи на страните, въведени в производството пред него, когато имат отношение към предмета на спора, като направи самостоятелен и цялостен анализ на събраните доказателства както пред първата инстанция, така и евентуално допуснатите при разглеждане на делото пред него, и представлява ли съществено нарушение на процесуалните правила необсъждането и непроизнасянето във въззивното решение по всички своевременно заявени възражения и доводи на ищеца; 7) представлява ли процесуално нарушение изслушването на свидетелите на работодателя по въпроси, различни от въпросите, за които са допуснати да свидетелстват; 8) доказани ли са нарушенията на трудовата дисциплина, след като по делото не са разпитани лицата, за които работодателят твърди, че са депозирали жалби срещу мен, и то не поради неоткриването им, а поради непризоваването им да свидетелстват; 9) налице ли е неправилна квалификация на нарушението на трудовата дисциплина и влияе ли това върху определяне тежестта на нарушението, респ. – на наложеното наказание; и 10) очевидно неправилни ли са изводите на ВтОС, че съм осъществила нарушението „злоупотреба с доверието“, предвид явното несъответствие между фактическата обстановка и крайния му извод. В изложението се поддържа, че въззивният съд се произнесъл по тези въпроси, решавайки ги в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС, но без да се сочат конкретни актове на ВС или ВКС, и без да се обосновава в какво се състои твърдяното противоречие. Поддържа се също, че въпросите били от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, но и в тази връзка липсват каквито и да било съображения. В изложението, както в самата касационна жалба, напълно бланкетно се сочи недопустимост на обжалваното въззивно решение; поддържа се и очевидна неправилност на крайните изводи в него, като в тази връзка се сочи единствено, че законът бил приложен тенденциозно неточно.