касаторът счита, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение №******г. по т. д.№******г. на ВКС, ТК, Іт. о. и решение №205 от 11.02.2000г. по гр. д.№1263/1999г. на ВКС, в първото от които е прието, че: „Давността започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо /чл. 114, ал. 1 ЗЗД/ и че това правило се прилага като се зачитат конкретните уговорки в договора, свързани с настъпването на изискуемостта, както и с възможността неустойката да е с модалитети - условие, срок и пр. В тези хипотези, изискуемостта на неустойката настъпва в съответствие с модалитета.”; а във второто от посочените решения е прието, че: вземането за неустойка става изискуемо не от поканата да бъде заплатена, а от момента, в който е изтекъл срокът за изпълнение. В случая вземането за сумата по чл. 14 от процесния предварителен договор става изискуемо с възникването му - когато Е. М. Руда упражнява правото за отмятане от договора, уговорено в същата договорна клауза, в която също така е предвидено, че при реализиране правото на отмятане от договора от нейна страна уговорената сума ще бъде приспадната от заплатените от нея суми от продажната цена. Погасени по давност вземания могат да се прихващат, стига прихващането да е могло да бъде извършено преди изтичането на давността /чл. 103, ал. 2 ЗЗД/. Възможността да се извършва прихващане с погасено по давност вземане се обосновава с положението, че лицето, което има право да извърши прихващане, често смята, че вече е освободено от насрещното си задължение поради наличието на право да извърши прихващане, и не прихваща, докато не бъде предявен срещу него иск за изпълнение на задължението /решение №933/1059г. на ВС, Іг. о., решение №1793/1963г. на ВС, Іг. о. Поради изложеното настоящият съдебен състав намира, че не е салице соченото противоречие на въззивното решение с посочената от касатора практика на ВКС.