1. „Как следва да се разпределят (определят) разноските за страните, ако ответникът не оспорва, че ищецът по ревандикационния иск е собственик, но същевременно не предава владението върху имота на собственика; Как следва да се разпределят разноските между спорещите по ревандикационен иск, ако е уважена установителната част на иска, но е отхвърлена осъдителната част относно предаване на владението“; 2. „За да приеме, че ответниците не са дали повод на ищцата да заведе ревандикационен иск, достатъчно ли е за съда да установи, че те (ответниците) не са оспорвали собствеността на ищцата, или следва също да бъде доказана и готовността им да предадат владението върху имота, евентуално да са предали владението в хода на процеса и към кой момент от процеса (отговора на исковата молба или приключването на съдебното дирене, или друг момент) предаването на владението ще се счита за правнорелевантно в контекста на тълкуване на поведението на ответниците като такова, което следва да го освободи от заплащане на разноски (чл. 78, ал. 2 ГПК)“; и 3. „Дали при уважаване на направеното искане за намаляване на претендирания адвокатски хонорар съдът следва да се съобрази с Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения или да откаже да приложи тази уредба. Поддържа се, че първите два въпроса са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а последният въпрос е решен в противоречие на решение от 25.01.2024 г. по дело №С-438/2022 на СЕС.