чл. 15 ал. 6 ЗУТ

се явява в отклонение от задължителната съдебна практика, обективирана в Решение №102/30.05.2016 г. по гр. д. №5728/2015 г. на ВКС, І г. о., според която реално обособена част от УПИ може да се придобие по давност в хипотезата на чл. 200 ЗУТ, само ако са налице изискванията на чл. 19 ЗУТ, като предвиденото в чл. 200, ал. 2 ЗУТ изключение намира приложение единствено в хипотеза на присъединяване към съседен имот по реда на чл. 17 ЗУТ при първоначално урегулиране на територията. Съображенията за това са, че при действието на ЗУТ промяната на площта или лицето на веднъж урегулирани имоти се извършва само по предвидения в закона ред, какъвто е този по чл. 15 от закона. Разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ЗУТ изрично предвижда, че собствениците на съседните имоти могат да постигнат съгласие за промяна на границите на урегулирани поземлени имоти, обективирано в заявление и предварителен договор за прехвърляне на собственост с нотариално заверени подписи, при което вещноправният ефект, т. е. промяна в принадлежността на правото на собственост върху съответната реална част от урегулиран имот, ще настъпи само ако по реда на чл. 15, ал. 6 ЗУТ бъде издаден акт за одобряване на плана за регулация, с който се променят границите между урегулираните поземлени имоти след извършването на преценка дали с проекта за изменение не се предвижда създаване на недопустимо по закон разположение на съществуващи сгради или на разрешени строежи /чл. 15, ал. 9 ЗУТ/, и дали не се предвижда създаване на урегулирани поземлени имоти с лице и повърхност под минимално установените по закон /чл. 15, ал. 10 ЗУТ/, едва след което ще може да бъде сключен и окончателен договор. Това означава, че след като веднъж дадена територия бъде урегулирана, законът допуска промяна в границите на имотите само при наличие на определени предпоставки, подлежащи на преценка от администрацията, при което промяната в пространствените предели на правото на собственост настъпва след одобряването й по административен ред. Предвид недопустимостта, извън изрично предвидените в закона случаи, да се придобива реална част от УПИ чрез правна сделка, то на същото основание не е допустимо такова придобиване и по давност, освен ако са налице изискванията на чл. 200, ал. 1 3 ЗУТ. Следователно реална част от поземлен имот, която не отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ, може да бъде присъединена към съседен чрез придобиване на правото на собственост чрез правна сделка или по давност по реда на чл. 17 ЗУТ, само ако и двата имота не са урегулирани. Присъединяване на реални части от урегулирани поземлени имоти към съседен имот, ако тези части не отговарят на изискванията на чл. 19 ЗУТ, може да се извърши само по реда на чл. 15 от същия закон.