чл. 17 ЗУТ
Чл. 17. (1) Извън случаите по чл. 16 с подробен устройствен план за населено място или за част от него се урегулират неурегулирани дотогава поземлени имоти, като вътрешните им регулационни линии съвпадат с имотните граници.
(2) С плана по ал. 1, при спазване на правилата и нормативите, определени в този закон, могат да се урегулират:
1. налични неурегулирани поземлени имоти с цел образуване на повече на брой самостоятелни урегулирани поземлени имоти;
2. поземлени имоти, чиито размери не отговарят на изискванията на чл. 19, с цел упълномеряването им с части от съседни имоти;
3. съседни неурегулирани поземлени имоти за създаване на съсобствени урегулирани поземлени имоти.
(3) За случаите по ал. 2 заинтересуваните собственици подават заявление до общината, а за случаите по ал. 2, т. 2 и 3 – и предварителен договор за прехвърляне на собственост с нотариално заверени подписи. Идеалните части на съсобствениците в образуваните съсобствени урегулирани поземлени имоти се определят със самия договор.
(4) Когато с план за регулация по ал. 2, т. 2 и 3 се засягат поземлени имоти – държавна собственост, договорът по ал. 3 се сключва по пазарни цени от областния управител в писмена форма.
(5) Когато с план за регулация по ал. 2, т. 2 и 3 се засягат поземлени имоти – общинска собственост, договорът по ал. 3 се сключва по пазарни цени от кмета на общината в писмена форма.
(6) В случаите по ал. 2, т. 2 и 3 може да се разрешава строителство след представяне на окончателен договор по ал. 3, 4 или 5.
(7) Копия от влезлите в сила подробни устройствени планове се изпращат служебно от общината на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. В случаите по ал. 2, т. 2 и 3 копия от влезлите в сила подробни устройствени планове се изпращат служебно от общината на Агенцията по геодезия, картография и кадастър след представяне на окончателен договор по ал. 3, 4 или 5.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Кога е налице правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост?
До кой момент ищецът има право да уточнява исковата си молба?
Допустимо ли е ищецът да извърши допълнително уточняване на исковата молба след изтичане на дадения му за това срок от страна на съда?
Следва ли съдът да вземе предвид извършено уточняване на исковата молба след изтичане на дадения срок за това?
Приложима ли е в тази хипотеза разпоредбата на чл. 101, ал. 3 ГПК, съгласно която при неотстраняване на нередовността в указания срок процесуалното действие се смята за неизвършено?
Длъжен ли е въззивният съд, при повдигнати във въззивната жалба възражения за недопустимост на съдебното решение на първата инстанция, да разгледа в решението си тези възражения и да изложи мотиви защо ги приема или отхвърля?
В случай че не стори това, допуснато ли е съществено процесуално нарушение от страна на въззивния съд, което да е основание за обезсилване на решението му, а при условията на евентуалност - за отмяна на решението му като неправилно?
Длъжен ли е съдът да обсъди в решението си всички правнорелевантни твърдения на страните, всички относими и допустими доказателства, поотделно и съвкупно (в тяхната взаимна връзка и зависимост) с останалия доказателствен материал?
Длъжен ли е да мотивира решението си, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните?
Когато по делото са приети разноречиви доказателства, въззивният съд дължи ли обосноваване в мотивите защо и на кои вярва, кои възприема и кои не?
Следва ли съдът, когато по делото са приети категорични, но взаимно изключващи се експертни заключения относно основно, решаващо за изхода на делото, спорно обстоятелство, за установяването на което са необходими специални знания, да обсъди в решението си подробно всички експертни заключения поотделно, след което да ги съпостави помежду им, както и с останалите доказателства, събрани по делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Розинела Янчева
чл. 101 ал. 3 ГПК, чл. 108 ЗС, чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 17 ЗУТ, чл. 200 ал. 1 ЗУТ, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 59 ЗЗД, чл. 79 ал. 1 ЗС, чл. 79 ЗС, чл. 86 ал. 1 ЗЗД
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Възможно ли е да се придобие по давност част от неурегулиран поземлен имот (земеделска земя - нива), която част е съседна на урегулиран поземлен имот, и тази част да се присъедини към урегулиран поземлен имот (собственост на ищците), при условие че е налице забраната по чл. 61 (доп. ДВ, бр. 72/2021 г., в сила от 01.10.2021 г.) от Наредба №РД-02-20-5/2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (ССПКККР), съгласно която не се допуска съединяване на поземлени имоти с различно трайно предназначение на територията или с различен начин на трайно ползване; Приложима ли е забраната по чл. 200 ЗУТ (чл. 59 ЗТСУ) само в хипотезата, че и двата имота са урегулирани, или е приложима и в случай на присъединяване на реална част от неурегулиран имот към урегулиран поземлен имот, а именно когато двата имота са с различно трайно предназначение на територията и/или с различен начин на трайно ползване?
Може ли с ортофото /аерозаснемане/ да се доказва годината на изграждане на оградата, или това се доказва с писмени доказателства (когато се касае за масивна плътна ограда)?
При условие че е налице незаконен строеж - ограда, която е изградена без съгласие на собствениците на имота, в който е поставена, и без разрешение за строеж, без дадена строителна линия и ниво, не е на регулационната граница и е в чужд имот (нива), следва ли се приеме, че ищците са завладели добросъвестно тази реална част, с която са навлезли в съседния неурегулиран поземлен имот - земеделска земя, НТП: нива?
Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства и доводи на страните поотделно и в тяхната съвкупност?
Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, твърдения и доводи, без да изложи съображения защо отхвърля част от тях като неоснователни?
При наличие на противоречиви доказателства, длъжен ли е съдът да изложи мотиви за това кои приема и кои отхвърля, като посочи причините за това?
Длъжен ли съдът да се произнесе по всички предявени искове (в конкретния случай няма произнасяне по предявен иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР) и би ли било възможно изпълнението на съдебно решение, с което са уважени предявени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС, иск по чл. 54 ЗКИР или чл. 108 ЗС с оглед забраната по чл. 61 Наредба №РД-02-20-5/2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, съгласно която не се допуска съединяване на поземлени имоти с различно трайно предназначение на територията или с различен начин на трайно ползване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Пламен Стоев
чл. 108 ЗС, чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 15 ал. 3 ЗУТ, чл. 15 ЗУТ, чл. 17 ЗУТ, чл. 19 ЗУТ, чл. 200 ал. 2 ЗУТ, чл. 200 ЗУТ, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 54 ал. 2 ЗКИР, чл. 54 ЗКИР, чл. 7 ал. 1 ЗСПЗЗ, чл. 72 ЗН, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 79 ал. 1 ЗС
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Милена Даскалова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Дали извода на съда, че ищецът не е придобил правото на собственост върху процесните две реални части от описаните имоти по давност въз основа на упражнявано в посочения период владение, с присъединяване на владението на праводателите му, е формиран при комплексна преценка на всички събрани по делото доказателства?
В хипотезата на придобиване по давност на реална част от поземлен имот в урбанизирана територия, за която е приет ОУП на гр. Варна /и в чийто граници се включва селищното образувание, в което попадат процесните поземлени имоти/ кои са приложимите минимални размери по чл. 19, ал. 1 ЗУТ-тези за градовете по т. 1 или за селищните образувания по т. 2; като се сочи противоречие с решение №52/10.05.2019 г. по гр. д. №2217/2018 г., решение №14/13.09.2022 г. по гр. д. №1600/2021 г. и решение №195/30.06.2014 г. по гр. д. №1279/2013 г., всички на ВКС, второ г. о.?
В хипотезата на придобиване по давност на реална част от поземлен имот в урбанизирана територия, относно процесните реални части, които се владеят от ищците, не следва ли да се приеме общата площ - 682 кв. м. /131 кв. м. + 551 кв. м./, която отговаря на изискванията на чл. 19, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 200, ал. 1 ЗУТ – при минимална площ на имота 300 кв. м. и лице 14 кв. м.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Снежанка Николова
пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ, пар. 4б ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ, пар. 4к ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ, чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 15 ЗУТ, чл. 17 ЗУТ, чл. 19 ал. 1 ЗУТ, чл. 19 ал. 1 т. 1 ЗУТ, чл. 19 ЗУТ, чл. 200 ал. 1 ЗУТ, чл. 200 ал. 2 ЗУТ, чл. 200 ЗУТ, чл. 22 ал. 1 ЗАТУРБ, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 3 ал. 4 ЗАТУРБ, чл. 82 ЗС
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Прилага ли се забраната по чл. 200, ал. 1 ЗУТ за придобиване на реално определени части от поземлените имоти в границите на населените места и селищните образувания, неотговарящи на изискванията по чл. 19 ЗУТ, чрез правни сделки или по давност за неурегулираните с план за регулация имоти, или тази забрана се отнася само за урегулираните поземлени имоти?
Може ли реална част от поземлен имот да бъде придобита по давност, ако фактическият състав на придовната давност е изтекъл в периода, когато имотът е бил извън регулация?
Считат ли се за урегулирани поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания, попадащи в обхвата на одобрен общ устройствен план или на действащ план за улична регулация?
Задължен ли е въззивният съд като инстанция по същество да постанови решението си на цялостен и обективен анализ на събраните по делото доказателства като ги преценява поотделно и в тяхната взаимна и логическа връзка?
Длъжен ли е въззивният съд в случаите, когато не споделя изводите на първата инстанция по спорните факти да обоснове собствените си фактически изводи като обсъди всички относими доказателства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Диана Коледжикова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Налице ли е явно, непрекъснато и необезпокоявано упражняване на владение върху процесните реално обособени части от поземлени имоти, годно да направи ищеца собственик, при условие че са налице многобройни изявления от последния, признаващи правата на собственика, които изявления са направени пред съд и са многократно заявени в срока по чл. 79, ал. 1 ЗС и след изтичането му?
Промяната в кадастралния и регулационния статут на имота, извършена преди изтичане на десетгодишния срок по чл. 79, ал. 1 ЗС, която промяна създава съсобственост между първоначалния собственик и трето лице и придава част от имота към друг имот, следва ли да се третира като факт, който прекъсва владението, както и необходими ли са активни действия по манифестиране на владението спрямо новия собственик - трето лице?
Могат ли процесните реални части от два поземлени имота да бъдат придобити по давност, като се вземе предвид забраната на чл. 200 ЗУТ?
Следва ли въззивният съд да изложи мотиви кои свидетелски показания кредитира и защо?
За задължението на въззивния съд да се произнесе по всички направени възражения на страните по делото и да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да изложи мотиви при преценката на всички доказателства?
По приложението на нормите на чл. 172 и чл. 235, ал. 2 ГПК и конкретно - могат ли изводите на съда за основателност на иска да се основават само на показанията на свидетели, които са в близки отношения със страната?
За задължението на съда да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на приетите по делото експертизи?
По приложението на нормата на чл. 200, ал. 2 ЗУТ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Пламен Стоев
чл. 116 б. а ЗЗД, чл. 116 ЗЗД, чл. 12 ГПК, чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 17 ЗУТ, чл. 172 ГПК, чл. 19 ал. 3 ЗЗД, чл. 19 ал. 5 ЗУТ, чл. 19 ЗУТ, чл. 200 ал. 1 ЗУТ, чл. 200 ал. 2 ЗУТ, чл. 200 ЗУТ, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 235 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 69 ЗС, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 79 ал. 1 ЗС, чл. 84 ЗС
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2024
Задължен ли е съдът да изложи собствени мотиви, като обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и се произнесе по всички доводи и възражения на страните?
Следва ли да се счита за приложен плана по чл. 32, ал. 1, т. 5 ЗТСУ/отм./ и настъпва ли трансформация на регулационните линии в имотни граници, ако има заемане само на части от новия собственик, а друга част от придаваемото място се владее от стария собственик, като владението и за двете страни е повече от 10 години?
След изтичане на сроковете по пар. 6, ал. 2 и ал. 4 и пар. 8, ал. 1 ПР на ЗУТ отчуждителното действие на влазлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти прекратява ли се автоматично, без да е необходимо провеждане на административна процедура за изменение на неприложения дворищнорегулацонен план?
Твърдението на страната и позоваването на владение от 25 години върху реална част от съседен УПИ, както и възражението, че няма извършено плащане за придаваемата част, задължава ли съдът да изясни дали упражняваната от страната фактическа власт върху тази реална част е свързана с придобивна давност или с упражнено право на задържане и отпадане на отчуждителното действие на дворищнорегулационния план?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Дияна Ценева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Допустимо ли е да се приема за начало на давностно владение декларация от 06.11.1955 г., издадена въз основа на Наредба 16480, обн. ДВ бр.280/1942 при действието на Царския закон за благоустройство на населените места, отменен с приемането на ЗПИНМ, в сила от 03.01.1950 г. предвид чл. 79 от същия, с който са отменени всички актове по приложението на отменения закон?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Дечева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Прилага ли се забраната по чл. 200, ал. 1 ЗУТ за придобиване на реално определени части от поземлените имоти в границите на населените места и селищните образувания, неотговарящи на изискванията по чл. 19 ЗУТ, чрез правни сделки или по давност за неурегулираните с план за регулация имоти, или тази забрана се отнася само за урегулираните поземлени имоти? Може ли реална част от поземлен имот да бъде придобита по давност, ако фактическият състав на придобивната давност е изтекъл в периода, когато имотът е бил извън регулация? Считат ли се за урегулирани поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания, попадащи в обхвата на одобрен общ устройствен план или на действащ план за улична регулация? Задължен ли е въззивният съд като инстанция по същество да постанови решението си на цялостен и обективен анализ на събраните по делото доказателства, като ги преценява поотделно и в тяхната взаимна логическа връзка и допустимо ли е да основе изводите си по същество на произволно избрани от него доказателства? Може ли въззивният съд да откаже да вземе предвид и изцяло да не кредитира показанията на посочен от страната свидетел само поради факта на негов съдебен спор с насрещната страна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Диана Коледжикова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
При спор за собственост по иск с правно основание чл. 108 ЗС, с предмет установяване право на собственост върху реална част от имот заснет в кадастралната карта като част от съседен поземлен имот, кой е решаващият белег, установяващ правото на собственост на ищците – площта закупена от ищците съобразно нотариалните им актове, или границите на имотите описани в нотариалните им актове, установени с действащ регулационен план?
Кои са данните, определящи границите на недвижимите имоти – тези от трансформирания в цифров вид графичен модел на регулационния план или границите отразени в графичния вид на плана?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Наталия Неделчева
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.