чл. 51 ал. 2 ЗУЕС

Поставен е въпрос е за това дали е приложим режима на ЗУЕС по отношение на сграда, представляваща хотел и функционираща като хотел, когато няколко от апартаментите в хотела са продадени от инвеститора и собственик на хотела на трети лица, и ако е приложим, то тези обекти трябва ли да са обособени по начин /документално и фактически/, който да ги отделя от хотелската част?
По втория въпрос: Има ли значение характера, предназначението и фактическото използване на сграда или всяка една сграда/без значение на характера, предназначението и фактическото ѝ използване/, след като не спада към хипотезата на чл. 3 ЗУЕС, следва ли да се счита, без изключения, че отговаря на понятието „сграда в режим на етажна собственост“ и спрямо такава следва да се прилага реда на ЗУЕС? Отговаря ли на точния смисъл на закона, единствения критерий при определяне на една сграда като „сграда в режим на етажна собственост“ да бъде броя на самостоятелните обекти в сградата респективно броя на собствениците?
Третият поставен от касатора въпрос е относим към начина на разпределяне на предвидената обща сума за поддръжка и разходи по чл. 51 ЗУЕС, и дали е законосъобразно това да е според броя на самостоятелните обекти?
Следва ли въззивната инстанция да обсъди всички доводи и възражения във въззивната жалба и да изложи мотиви по тях, както и следва ли да направи анализ на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, в рамките на наведените в жалбата доводи?
Може ли съдът да откаже да приеме новооткрити писмени доказателства и видеозапис?