чл. 92 ЗС

Налице ли са предпоставките за приложение на законовата презумпция на чл. 92 ЗС, когато сграда е била построена в съсобствен поземлен имот преди съсобствеността по отношение на този имот да бъде прекратена? Възниква ли съсобственост в сграда, изградена в съсобствен имот, само за онази част от собствениците, когато останалите не са учредили право на строеж? Как и с какви процесуални средства се установява степен на завършеност на сграда в груб строеж и допустимо ли е установяване на груб строеж със свидетелски показания? Допустимо ли е доказването на грубия строеж да се основава на предположение, а не на удостоверяване с нормативно установените образци, издадени от компетентните органи? Обща част ли е по смисъла на чл. 38 ЗС дворно място, върху която е построена сграда от част от собствениците на земята? От коя година следва да се счита, че е започнал да тече давностният срок по отношение на имоти, частна общинска собственост, с премахване забраната за придобиване по давност на вещи, които са частна държавна или общинска собственост – с допълнението на разпоредбата на чл. 86 ЗС с ДВ, бр.33/1996 г., или съобразно разпоредбата на пар. 42 ПЗР ЗИД ЗОС, приета по-късно на 05.11.1999 г.? От коя година е започнал да тече давностният срок по отношение на общината, в полза на собственици на обекти в сграда, построена в съсобствен с общината урегулиран поземлен имот? Когато правото на собственост върху земята е установено с влязло в сила съдебно решение след построяване на сграда върху нея, става ли признатият от съда собственик на земята и собственик на построеното по силата на законовата презумпция на чл. 92 ЗС? Може ли институтът на придобивната давност да бъде приложен служебно от съда? За задълженията на въззивния съд при постановяването на решението да изложи мотиви, като с оглед предмета на спора анализира относимите доказателства в тяхната съвкупност и обсъди релевантните доводи и възражения на страните?