чл. 31 ЗП

Допустимо ли е въззивният съд да прилага материален закон (чл. 52 ЗЗД) като влошава положението на единия от жалбоподателите, но без да зачете и обсъди неговите конкретни възражения, с които е обжалвал първоинстанционното решение във връзка с приложението на този закон и с които се е защитавал срещу въззивната жалба на другата страна? В условията на нарушено право на достъпна среда, преценката за справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД и задължителните указания по прилагането му, съдържащи се в т. II на ППВС №4/1968 г., предполага ли намаляване на това обезщетение по размер, когато: 1. Процесният период на нарушение от 5 години е част от продължавано общо 11 години нарушение от страна на ответника и въпреки многократно съдебно установяване на нарушенията преди процесния период; 2. Ищецът е запазил физическо и психическо здраве, респ. липсват телесни повреди и отклонения в поведението му, въпреки опасностите за здравето и живота му и отглежданите от него деца, следващи се от недостъпната среда. 3. Социалноикономическите условия в страната се подобряват и особено в [населено място], където живее ищецът? Длъжен ли е въззивният съд да извърши цялостна преценка на доказателствения материал? Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите на страните и възраженията за неоснователни, респ. основателни? Предвидената в чл. 272 ГПК възможност за препращане към мотивите на първата инстанция в случаите, когато потвърждава нейното решение, освобождава ли въззивния съд от задължението по чл. 236, ал. 2 ГПК да мотивира своето решение, а именно да се произнесе по спорния предмет, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди доводите и възраженията на страните, дължат ли се мотиви по същество в отговор на направените пред него оплаквания, дължи ли се обсъждане на твърденията на жалбоподателя за неправилност на първоинстанционното решение, която може да се дължи както на невярно възприемане на фактическата обстановка, така и на погрешни правни изводи, произтичащи от неправилното приложение на правилата на науката, опита или логическото мислене? Следва ли въззивният съд да установи всички правнорелевантни за спора факти и да ги подведе под приложимата за същите правна норма и да направи извод за начина, по който последиците се прилагат по отношение на спорното право, като същевременно се произнесе и по всички направени от страните възражения и изложени доводи?