чл. 13 ЗН
Чл. 13. Всяко лице, което е навършило 18 години и което не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действува разумно, може да се разпорежда със своето имущество за след смъртта си чрез завещание.
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Следва ли да се приеме, че саморъчно завещание е нищожно поради несъответствие между посочената в него дата и действителната дата на съставянето му (антидатиране), когато в завещанието е посочен документ, чиято дата следва датата, вписана като дата на съставяне на завещанието?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Светлана Калинова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Приложима ли е разпоредбата на чл. 24, ал. 3 Закона за наследството, когато в нотариалното завещание завещателят е положил пръстов отпечатък по реда на чл. 579, ал. 2 ГПК?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гергана Никова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Длъжен ли е въззивния съд да разгледа и се произнесе по направените съществени оплаквания във въззивната жалба?
Длъжен ли е въззивният съд да провери обосноваността на приетите от първоинстанционния съд експертни заключения, ако въззивната жалба съдържа оплаквания за тяхната необоснованост, което е заявено пред първоинстанционния съд, но не е уважено от него?
Какъв е порока на експертното заключение, което не посочва въз основа на кои доказателства по делото се основава и как следва да процедира съда когато констатира това?
Какво включват служебните задължение на въззивния съд когато му липсват специални познания да прецени обосноваността на представеното експертно заключение по делото?
При какви условия провеждащият послесмъртно изследване психиатър може да приеме за установени различни факти от тези на извършилият личен преглед психиатър и да постави различна диагноза от поставената при личния преглед?
Абстрактна ли е преценката да се действа разумно към определен момент или е конкретна – с оглед сложността на извършеното действие. Може ли завещателят да действа разумно при извършването на едни /по-прости/ действия и да не може да действа така при извършването на други /по-сложни/ действия?
Не ограничава ли законодателя способността на ограничено запретените да сключват сделки за прехвърляне на недвижими имоти между живи, но признава способността им да завещават такива имоти, защото преценката при извършването на първите сделки е по-сложна отколкото при вторите?
Не изключва ли законодателя способността на напълно запретените поради слабоумие /деменция/ да завещават, но признава тази способност на пълно заплетените поради душевна болест, защото страдащите от душевна болест не могат да действат разумно само ако заболяването им е в остра фаза, но не и ако е в ремисия, съответно ако завещанието им е свързано с някоя тяхна налудност, но н и ако то няма налудни мотиви?
На оспорващият завещателната способност ли е тежестта да докаже по несъмнен начин, че към момента на съставяне на завещанието, завещателят е имал душевна болест в остра фаза, съответно че страдащият от налудно разстройство завещател го е извършил по някой от налудните си мотиви?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Дечева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Налице ли е необоснованост на съдебно психолого-психиатрична експертиза на починало лице, когато вещите лица в обстоятелствената част на заключението са използвали разпити на свидетели, давали показания в други производства, но в заключителната част на експертизата са се позовали единствено и само на медицинската документация и съответно са обосновали заключението си въз основа на нея?
Налице ли е съмнение в безпристрастността на назначените вещи лица, ако съдът е назначил в състава на експертизата вещи лица от друг съдебен район при условие, че не всички експерти в района на съда/вписани като вещи лица в одобрения списък/ са си направили отвод?
Ако съдът е приел, че заключението по назначената СППЕ е необосновано само и единствено поради ползването на писмени доказателства и показанията на свидетели по други производства, следвало ли е да назначи повторна експертиза в разширен състав или следва да изясни при разпита на вещите лица въз основа на какви доказателства са обосновали своите крайни изводи?
Длъжен ли е въззивният съд при наличието на две медицински експертизи с различни противоположни заключения, ползвали едни и същи доказателства, служебно да назначи експертиза за изясняване на релевантните за делото въпроси?
Следва ли съдът да кредитира експертно заключение, в което вещите лица са излезли извън кръга на своите правомощия и са подложили на преценка събрани по делото писмени доказателства и свидетелски показания, като по този начин са формирали не фактически изводи, а правни изводи, която дейност е присъща само на съда?
Следва ли в състава на допусната от съда съдебно-медицинска експертиза да участва психолог, при условие, че способността на едно лице да завещава може да бъде преценена само от вещо лице, което има специалност „психиатрия“?
На какви доказателства следва да се основава преценката на съда, за да приеме, че страната, която е представила по делото частен свидетелстващ документ не е доказала датата на неговото съставяне?
Може ли да се приеме за истинно съдържанието на частен свидетелстващ документ с вписана в документа дата 05.07.2010 г., в който се съдържат данни за наличието на леки когнитивни промени и забавена психомоторика, съставен от лице – психиатър, което е съставило друг официален документ – амбулаторен лист за извършен преглед на 21.07.2016 г. на същото лице, поставена от същия психиатър диагноза „Деменция при болестта на Алцхаймер“ с късно начало, с около седемгодишна давност, със сериозно променено и влошено психическо състояние?
Как съдът следва да кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, в т. ч. и на тези, които са близки родственици на страната, която е поискала техния разпит? Следва ли същите да бъдат съпоставени с останалите събрани по делото доказателства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Атанас Кеманов
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
При конкретно описани имоти в завещание, може ли да се приеме, че то е нищожно? Следва ли да се ценят всички гласни и писмени доказателства по делото, за да се извлече действителната воля на завещателя? Следва ли да се тълкува стеснително израза “Д. Д. Н. да бъде въведена във владение на имоти…”, използван от човек, който не е юрист и няма юридически познания, след като има събрани по делото множество доказателства за действителната воля на завещателя – да прехвърли собствеността върху подробно описани имоти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ваня Атанасова
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2023
Следва ли приетите експертизи да бъдат обсъдени наред с всички доказателства по делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Милена Даскалова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
- Налице ли е порок по смисъла на чл. 42, б. б вр. чл. 24 ЗН при съставяне на нотариално завещание, когато част от текста е дописан на ръка, а останалата част е напечатана?
- Следва ли да се приеме за нищожно нотариално завещание поради противоречие с добрите нрави, когато завещателят се е разпоредил с цялото си имущество в полза на лице, което не е негов наследник по закон?
- Може ли да се приеме за унищожаемо нотариално завещание поради измама, ако завещателят е бил подведен относно съдържанието на документа, който подписва?
- Следва ли да се приеме за унищожаемо нотариално завещание поради неспособност на завещателя да действа разумно, ако същият е имал силно намалено зрение, но не са установени интелектуални затруднения или липса на здрав разум?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Маргарита Соколова
чл. 12 ГПК, чл. 13 ЗН, чл. 143 ал. 2 ГПК, чл. 152 ГПК, чл. 178 ал. 2 ГПК, чл. 192 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 24 ЗН, чл. 266 ал. 3 ГПК, чл. 267 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 изр. 1 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 29 ал. 1 ЗЗД, чл. 29 ЗЗД, чл. 3 ЗН, чл. 42 б. б ЗН, чл. 43 ал. 1 б. а ЗН, чл. 579 ал. 3 ГПК, чл. 8 ГПК, чл. 9 ГПК
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
На чия страна е задължението за събиране на доказателства при заведен иск за обявяване на недействителност и нищожност на саморъчно завещание?
Възможно ли е да се установи психическото състояние на завещателя Д. Д. Н. към момента на съставяне на завещателното разпореждане от 21.03.2016 г. и дали към този момент същият е бил способен да разсъждава нормално, да действа разумно и да ръководи постъпките си?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Наталия Неделчева
чл. 13 ЗН, чл. 154 ал. 1 ГПК, чл. 195 ал. 1 ГПК, чл. 202 ГПК, чл. 25 ал. 1 ЗН, чл. 25 ЗН, чл. 266 ал. 3 ГПК, чл. 267 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 43 ал. 2 ЗН
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
коя от страните е упражнявала фактическа власт върху имота са събрани гласни доказателства на четирима свидетели - по двама на насрещните страни. Съдът е констатирал, че в показанията на свидетелите няма съществени противоречия, поради което и при преценката им /в т. ч. по реда на чл. 172 ГПК/ същите следва да бъдат кредитирани като ясни, последователни, убедителни и неопровергани от останалите данни по делото. От тях се установява, че след смъртта на дядо си ищците периодично посещавали процесния имот, който не бил ограден, наглеждали го, а преди около 2-3 години го почистили и оградили, като поставили колчета и лека оградна мрежа. Установява се също така, че след закупуването на имота ответникът А. Г. посещавал имота периодично, почистил го, извозил боклуци, засадил дървета. И двете групи свидетели сочат, че не са виждали други лица в имота. Свидетелката Б. А. съобщава, че между страните били проведени две срещи, първата от които през есента на 2011год., на която присъствала свидетелката, ищецът Е. Т., майката на ищците и ответникът А. Г., като всяка от страните заявила правата си на собственост върху процесния имот. Свидетелката А. Б. сочи, че първо е била проведена среща между ответника А. Г. и свидетелката Б. А. през 2012 год., на която последната му съобщила за завещанието и му показала документи за това, а впоследствие била проведена среща между ищците и ответника.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Веселка Марева
чл. 112 ЗС, чл. 113 ЗС, чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 13 ЗН, чл. 14 ЗМДТ, чл. 16 ал. 1 ЗН, чл. 167 ал. 3 ЗЗД, чл. 172 ГПК, чл. 24 ал. 2 ЗН, чл. 26 ал. 1 ЗЗД, чл. 26 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 30 ал. 1 ЗН, чл. 30 ЗН, чл. 35 ЗН, чл. 43 ал. 1 б. а ЗН, чл. 69 ЗС, чл. 79 ал. 1 ЗС, чл. 79 ал. 2 ЗС
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
1. Следва ли въззивният съд да обсъди в съвкупност всички приети по делото доказателства; 2. Неспособността на едно лице да разбира свойството и значението на извършеното или да ръководи постъпките си към момента на съставяне на завещание, приравнява ли се на невъзможност същото лице да действа разумно по смисъла на чл. 13 ЗН;
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Здравка Първанова
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.