пар. 7 ал. 1 т. 6 ПЗР ЗМСМА
§ 7. (1) (Предишен текст на § 7 – ДВ, бр. 49 от 1995 г.) С влизане в сила на този закон преминават в собственост на общините и следните държавни имоти: […]
6. обектите на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за административните потребности на общините, както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване;
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства във връзка с доводите на страните и да направи собствени правни изводи по възраженията и доводите на страните, имащи значение за решението по делото?
При наличие на конкуриращи правото на собственост на молителя документи, легитимиращи други лица, допустимо ли е процедурата по издаване на констативен нотариален акт по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК да се приложи вместо съдопроизводствената процедура по реда на исковото производство по ГПК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Соня Найденова
пар. 7 ал. 1 т. 6 ПЗР ЗМСМА, чл. 124 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 38 ал. 2 ЗАдв, чл. 576 ГПК, чл. 578 ГПК, чл. 587 ал. 2 ГПК, чл. 587 ал. 3 ГПК, чл. 587 ГПК, чл. 589 ал. 2 ГПК, чл. 77 ЗС, чл. 86 ЗС
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Задължен ли е въззивният съд за изложи точни, ясни и убедителни мотиви при постановяване на решението си, в които да посочи конкретно, ясно и точно какво приема за установено и въз основа на кои доказателства приема за доказани релевантните за спора факти.
Следва ли да се приеме, че при липса на протокол-опис, съставен по реда на чл. 20 ПДИ /отм./, е налице предаване на имот по смисъла на чл. 15 от цитирания правилник, съответно предоставяне на имот за стопанисване и управление по смисъла на чл. 104 ЗЛЗ.
За да се приеме, че е налице предоставянето на един имот за оперативно управление по ПДИ /отм./ и НДИ /отм./, необходим ли е изричен правен акт или е достатъчно фактическо предаване на имота.
Терминът „предаването на държавни имоти“, употребен в нормата на чл. 15 ПДИ /отм./, идентичен ли е по съдържание с правото на стопанисване и управление върху имота по смисъла на чл. 104, ал. 1 ЗЛЗ.
Кога и при какви условия, при преобразуване на публично лечебно заведение в търговско дружество, имуществото включено в баланса на публичното лечебно заведение преминава в собственост на търговското дружество. Постановено ли е такова преминаване под условие, в зависимост от характера на общинската собственост на имота преди преобразуването – частна или публична.
С влизане в сила на пар. 7, ал. 1, т. 6 ПЗР ЗМСМА става ли общинска собственост държавното имущество, включено в баланса на публичното здравно заведение.
Следва ли съдът да извърши преценка на заключението на вещото лице, съпоставяйки го с всички събрани по делото доказателства и да изложи самостоятелни мотиви защо приема изводите на вещото лице за правилни.
Задължителна предпоставка за прилагане на разпоредбата на чл. 183 ГПК ли е страната, направила искането, да е оспорила документа по реда на чл. 193 ГПК.
Длъжна ли е страната да доказва отрицателен факт, когато има интерес от това.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ваня Атанасова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Следва ли въззивният съд в мотивите на съдебното решение да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и правнорелевантни факти, както и въведените от страните доводи и възражения?
Задължен ли е при постановяване на решението си въззивният съд да изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора?
Следва ли съдът да извърши преценка на заключението на вещото лице, съпоставяйки го с всички събрани по делото доказателства? Следва ли съдът да изложи самостоятелни мотиви защо приема изводите на вещото лице за правилни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Снежанка Николова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Задължен ли е въззивният съд при произнасянето си по спорния предмет на делото да прецени всички относими доказателства и да обсъди всички въведени от страните в процеса доводи и възражения, както и да изложи мотиви по тях? Задължен ли е съдът да изясни всички релевантни за спора обстоятелства?
Следва ли при изясняването дали един имот е общинска собственост, общината да докаже осъществяването на фактическия състав на конкретно придобивно основание, когато е съставен акт за общинска собственост?
Може ли съдът да се произнася по незаявено основание за придобиване на право на собственост, съответно да оказва съдействие на страните извън рамките, поставени с чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 2 и ал. 3 ГПК?
Поставя ли разпоредбата на чл. 1, ал. 2, т. 6 (предишна т. 3, приложима към момента на продажбата) от ЗПСК изискване имотът към момента на откриване на процедурата за продажбата му да се използва за стопански цели? От значение ли е фактическото използване на имота към момента на откриване на процедурата за продажбата му или законът се интересува от функционалното му предназначение?
Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани свидетелски показания в тяхната съвкупност и взаимна връзка с останалите доказателства по делото, както и да прецени тяхната достоверност и се обоснове защо кредитира едни и не кредитира други при противоречие между тях?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Маргарита Соколова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Приложима ли е разпоредбата на чл. 2, ал. 3/отм./ ЗОС към всички обекти на общинската собственост /сгради и постройки/, или се отнася единствено до обекти, които не са придобити от общината по смисъла на пар. 7, ал. 1, т. 6 ЗМСМА, доколкото изброените в тази разпоредба обекти имат специфичен статут на общинска инфраструктура с местно значение, предназначени за административните потребности на общините, както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване?
Има ли разпоредбата на пар. 7, ал. 1, т. 6 ЗМСМА характера на специална по отношение на чл. 2, ал. 3/отм./ ЗОС?
Създава ли статутът на търпимост на строеж задължение за собственика на терена да търпи създаденото от незаконния строеж ограничение на правото си на собственост?
Допустимо ли е при постановяване на решението си съдът да обсъжда писмени доказателства, които не са ангажирани в производството по надлежния ред, а за тяхното евентуално съществуване се съди единствено от заключението на вещото лице, което твърди, че са ангажирани като доказателства в друго производство? Допустимо ли е заключението на вещото лице да бъде ценено като косвено доказателство за съществуването на официален документ, при положение, че такъв документ не е ангажиран като доказателство по делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гълъбина Генчева
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
по делото - дали към тази дата имотът е бил част от уставния фонд на ДФ „Рила комерс“, чийто правоприемник е отстранилото ищеца дружество „Рила комерс“ ЕООД. САС е счел, че в съдебните решения по гр. д. №10 810/2004 г. на СРС, по гр. д. №2461/2008 г. на СГС и по т. д. №325/2009 г. на ВКС са били обсъдени факти, които не се оспорват от ответника и които са идентични на наведените с отговора на исковата молба аргументи, но с разлика в интерпретацията на правните им последици. Въззивната инстанция е приела, че „Артемида – БСИ“ АД не е оспорило, че до предаването на имота за стопанисване на СПП „Софжилфонд, той е бил държавен. Поддържало е разбиране, че с този акт е настъпила промяна в собствеността. САС не е споделил този довод. Преценил е, че на СПП „Софжилфонд са били предоставени права само относно ползването на имота, който е продължил да бъде държавна собственост и като такъв е бил включен в баланса на СО „Рила, след прекратяването на което обединение е била образувана и фирмата с държавно имущество „Рила комерс“. Поради което САС е заключил, че към датата на апорта в капитала на „Софийски имоти“ЕАД, имотът не е бил собственост на общината, поради което и не е придобит от това дружеството, респ. в последствие и от „Артемида – БСИ“ АД. Тъй като продавачът не е бил собственик на имота, въззивната инстанция е приела, че е налице основание за разваляне на договора, поради което и е уважила предявения иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, вр. чл. 189, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Счела е, че развалянето на договора обуславя и задължението на продавача, да върне получената покупна цена. Приела е за неоснователно възражението, че по делото не е доказано плащането на цената по сделката. В тази връзка се е позовала на обективираното в нот. акт признание на факта, че цената за имота е получена от купувача. Този факт не се е оспорвал от страните по сделката и в хода на производство, поради което и обвързва решаващия съд с доказателствената си сила.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Кристияна Генковска
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
имат сходно съдържание и касаят задължението на въззивния съд на обсъди всички доводи и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства, въз основа на които следва да формира свои самостоятелни фактически и правни изводи по съществото. Така обобщен поставеният въпрос е обуславящ, но не е разрешен както се твърди, а в съответствие със съдебната практика. Видно от мотивите на обжалваното решение въззивният съд е съобразил представените от страните документи за собственост, въз основа на които всяка от тях се легитимира като собственик на процесния имот. Съобразена е извършената по делото съдебно-техническа експертиза, въз основа на която е направен изводът за липса на идентичност между процесния имот и този посочен в нотариалния акт на ищцата. Така извършените от въззивния съд процесуални действия са в съответствие със съдебната практика. В същата е възприето, че въззивната инстанция, както първата, трябва да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. В обжалваното въззивно решение се съдържа такова обсъждане.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емилия Донкова
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
отразяват тезата на жалбоподателя, че когато в исковата молба ищецът е посочил една законова разпоредба, с която обосновава твърдението си за трансформиране на държавната собственост в общинска, а впоследствие се позовава на друга законова разпоредба, е налице изменение на основанието на иска. Тази теза не кореспондира с данните по настоящото дело. Както се посочи по- горе, исковата молба е била нередовна, тъй като изложените в нея обстоятелства са били противоречиви - от една страна ищецът твърди, че по силата на закона е придобил правото на собственост от държавата, а от друга - позовава се на норма, която по съдържание е неотносима към отделянето на общинската собственост от държавната и регламентира държавната собственост. Съгласно трайната практика на ВКС, когато фактическите твърдения в исковата молба са неясни, непълни и/или противоречиви, или има противоречие между тях и петитума на молбата, съдът служебно следва констатира, че същата е нередовна и да даде указания на ищеца за отстраняване на тази нередовност. Ищецът може и сам, без да са му дадени указания от съда, да уточни и поясни исковата си молба. За редовността на исковата молба съдът следи служебно във всяко положение на делото. Когато нейната нередовност не е забелязана при първоначалната проверка за редовност, която съдът извършва съгласно чл. 129, ал. 1 ГПК, уточняването на основанието и петитума на иска може и следва да се направи и по-късно, включително и пред въззивния съд. В този смисъл са разясненията, дадени в т. 4 ТР №1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС и т. 5 ТР №1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Когато исковата молба е останала нередовна, предприетото от ищеца по негова инициатива или по указание на съда уточнение на исковата молба, не съставлява изменение на иска по смисъла на чл. 214, ал. 1 ГПК / решение №105 от 09.09.2021 г. по гр. д. №2256/2020 г. на ВКС,ІV г. о.; решение №162 от 02.02.2017 г. по гр. д. №2357/2015 г. на ІІ г. о.; решение №476/26.06.2013 г. по гр. д. №1515/2011 г. на ІV г. о. и др./ Въззивното решение е съобразено с тази практика, поради което не е налице основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по тези въпроси.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Дияна Ценева
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Дияна Ценева
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Поради съмнение за допустимостта на въззивното решение, доколкото е видно, че съдът се е произнесъл по нередовна искова молба: искова молба, в чиято обстоятелствена част и петитум има противоречие. (По иск на Община Пловдив иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 54, ал. 2 ЗКИР срещу физически лица)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Теодора Гроздева
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.