чл. 21 ал. 2 СК

Следва ли да се приложи, след прекратяване на брака по отношение на съпруга – осъществяващ владение върху своята 1/2 ид. част от семейното жилище, на когото е предоставено за ползване след прекратяване на брака, кратката придобивна давност по чл. 79, ал. 2 ЗС като добросъвестен владелец по смисъла на чл. 70 ЗС или в този случай съпругът е недобросъвестен владелец и следва да се приложи общата придобивна давност по чл. 79, ал. 2 ЗС, каквото становище в мотивите на обжалваното е решение е изложил решаващия съд? Може ли само по декларативно твърдение на лицето, че е извършило дарение на голяма парична сума, без представени доказателства, че дарената сума е предадена от дарителя на надарения, да се приеме, че е осъществен фактическия състав на дарението, както е приел решаващия съд? Следва ли в този случай, съдът да приеме, че е налице дарение след като няма събрани доказателства, съобразно изискването на чл. 225, ал. 1 ЗЗД, а именно: дарението да е извършено в писмена форма с нотариална заверка на подписи или събрани други писмени доказателства, като б. б. за превод на сумата в полза на надарения или свидетелски показания – удостоверяващи акта на предаване на паричната сума? Следва ли решаващия въззивен съд, след като констатира, че ищеца е направил уточнения, представляващи изменение на исковата молба и първоначално предявения иск да предприеме процесуални действия в отговор на заявените промени във вече предявения с исковата молба иск? Налице ли са пороци на обжалваното решение, след като решаващия съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства така, както изисква чл. 236, ал. 2 ГПК и съставлява ли това основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение? Допустимо ли е след като решаващия съд изцяло кредитира приетата от съда СИЕ, да направи констатации, фактически и правни изводи, изцяло противоречащи на заключението на СИЕ, както и на обясненията и уточненията на вещото лице в о. с. з. на 25.09.2023 г.?