30 % отстъпка на всички годишни абонаменти !

Изберете и поръчайте

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

чл. 143 СК

Издръжка на ненавършилите пълнолетие деца от родители
Чл. 143. (1) Всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето.
(2) Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
(3) Родителите дължат издръжка и когато детето е настанено извън семейството.
(4) По искане на родител или на лице, което осъществява заместваща грижа по чл. 137, съдът може да определи добавка към определената по съдебен ред издръжка за покриване на изключителни нужди на детето до размер, до който родителят може да я дава без особени затруднения. Съдът определя и срока, за който се дължи добавката.

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Налице ли са предпоставките на чл. 132, ал. 1, т. 2 СК, ако родителят трайно не осъществява контакт с детето си и не му е плащал издръжката в първите години след раждането му, а е започнал да я плаща след като е бил осъден за това?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Борис Илиев

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

- Задължението на въззивния съд да даде отговор на всички въпроси, по повод на които е сезиран и респективно да мотивира решението си съобразно изискването на чл. 235 ГПК? - Задължението на съда да обсъди релевантните обстоятелства, да съпостави всички относими доказателства и изложи изрични мотиви по отношение ефикасността на по-рано взетите мерки, наличието на нови обстоятелства и отражението им върху положението на детето? - За начина, по който съдът следва да извърши преценка на показанията на свидетелите и анализа на същите? - Относно предпоставките за лишаване от родителски права по смисъла на чл. 132 СК? - Възможно ли е въззивният съд да основе решението си на заключение на вещото лице, своевременно оспорено по делото, без експертното заключение да е било преценено във връзка с другите доказателства по делото?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емил Томов

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Следва ли въззивният съд да осъществява служебно събиране на доказателства в съдебно производство, провеждано по реда чл. 132, ал. 1, т. 2 СК и може ли той да остави без уважение, направени от страна на особения представител доказателствени искания в рамките на въззивното производство? При разглеждане на делото пред него, ограничен ли е въззивният съд от наведените в съдържанието на депозираната срещу първоинстанционното решение въззивна жалба пороци по смисъла на чл. 269 ГПК? Осъществява ли процесуално нарушение въззивният съд, ако не положи усилия относно установяването на текущото местоживеене на ответника по въззивното производство, който следва да бъде изслушан по реда на чл. 133, ал. 2 СК? Длъжен ли е въззивният съд съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК да обсъди съвкупно всички доказателства по делото и доводите на страните, както и всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право? Длъжен ли е въззивният съд, съобразно изискванията на чл. 236, ал. 2 ГПК в решението си да изложи мотиви в обсъждане на исканията и възраженията на страните? С оглед осъществяване правото на защита на субект, срещу когото е инициирано съдебно производство, предвиждащо задължителното му участие с оглед изслушването му в рамките на същото, достатъчно ли се явява назначаването на особен представител по делото и отпада ли задължението на въззивния съд, насочено към установяване на действителното местоживеене на лицето? Как следва да бъдат преценявани факти и обстоятелства, изхождащи от един и същ източник на информация и задължен ли е въззивният съд да обсъди в детайли наличието на изведени противоречия от тях? Осъществява ли процесуално нарушение въззивният съд, приравнявайки липсата на установяване действителното местонахождение на страна по делото, водеща и до невъзможност за уведомяване относно инициираното срещу нея производство, на наличие на дезинтересираност и липса на „уважителна причина по смисъла на чл. 133, ал. 2 СК? Разполага ли особеният представител със задължението да установи текущото местоживеене на лицето, в защита на чиито права същият е назначен? Освободен ли е въззивният съд от задължението за установяване местоживеенето на лицето по текущо гражданско производство и уведомяването му, при липса на установяване на същото от първоинстанционния съд? При наличието на съдебно производство с предмет предоставяне на издръжка на непълнолетно лице по смисъла на чл. ……. от СК, задължен ли е съдът служебно да изиска справка от компетентните териториални структури на НАП и на НОИ, и разполага ли с дискрецията да остави без уважение формулирано от страна по делото доказателствено искане в тази посока? Следва ли въззивният съд да укаже на ищеца да представи справка за адресната регистрация на ответника, когато последният не може да бъде открит на първоначално посочения от ищеца адрес?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Невин Шакирова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Допустимо ли е едновременното или последователното предявяване на иск по чл. 140, ал. 3, изр. 2 СК от родител на непълнолетно дете против другия родител за дадена на детето издръжка и иск по чл. 143, във вр. с чл. 149 СК против същия друг родител, ако искът по чл. 143, във вр. с чл. 149 СК е вече уважен с влязло в сила решение и какво е съотношението между двата иска? Еднакво ли е материалноправното положение на лицата, изброени в чл. 140, ал. 1, т. 1 до т. 6 СК, при наличието на разпоредбата на чл. 143 СК и същият ли е принципът на определяне размера на даденото от предявилия иск по чл. 140, ал. 3, изр. 2 СК и при иск за издръжка на непълнолетно дете? За задължението на въззивния съд след преквалификация на иска от такъв по чл. 59 ЗЗД в такъв по чл. 140, ал. 3, изр. 2 СК да даде на страните указания във връзка с доказателствената тежест?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Яна Вълдобрева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

по допустимостта и основателността на касационната жалба. Отделно се навежда довод, че адвокатското възнаграждение за изготвяне на касационната жалба и заплатено на адвокат П. е в размер на 3 000 лева. Моли за оставяне на молбата без уважение.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бисера Максимова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Следва ли съдът да определя разширен режим на лични контакти с бащата, противоречащ на най-добрия интерес на детето, ако бащата създава риск за правилното развитие на детето при прекомерно често общуване с детето и съществува ли риск за правилното развитие и възпитание на детето ако прекарва точкова често време при баща си? Налице ли е приоритет на задължението на съда, визирано в чл. 10 ГПК, за установяване на истината и осигуряване на страните на възможност и съдействие за установяване на фактите от значение за решаването на делото, предвидено като основно начало в гражданския процес? Кои обстоятелства съдът следва да прецени при предоставянето на родителските права върху малолетно дете, родено по време на фактическо съжителство? Как съдът следва да установи интереса на децата, как и кои обстоятелства следва да прецени и съпостави, за да се произнесе относно предоставянето на родителските права и режима на лични отношения с другия родител? При решаването на спор относно родителски права, длъжен ли е въззивният съд в изпълнение на чл. 235, ал. 3 ГПК да съобрази фактически твърдения, въведени в хода на устните състезания от едната страна и потвърдени от другата страна, относими към предмета на спора или следва да основе решението си единствено на факти, установени по делото с писмени и гласни доказателства? Изключва ли разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване разделно и равновременно на двамата родители /поотделно на всеки родител за определен период/?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Хрипсиме Мъгърдичян

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Кои са критериите, които следва да съблюдава въззивният съд и на които следва да отговори разширен режим на лични отношения с другия родител за осигуряване на равна възможност двамата родители да контактуват с детето в почивни, празнични дни и през ваканциите?
Длъжен ли е съдът в производство по чл. 127 СК служебно да следи за най-висшия интерес на детето, съобразно т. 1 на ТР №1/2013 на ОСГТК на ВКС?
Когато детето физически не е контактувало с единия от родителите продължително време, следва ли да бъде определен режим на лични контакти, който да включва подготвителни срещи и за какъв период, като едва след осъществяването му да се определи по-интензивен режим с пътуване и преспиване?
При извършваната от съда задължителна преценка на интересите на детето по критериите по чл. 59, ал. 4 СК и по пар. 1, т. 5 ДР на 33акрД, той трябва ли да вземе предвид всички конкретни обстоятелства, установени по делото, имащи значение за тази преценка, и в частност — следва ли съдът да обсъди и вземе предвид желанията и чувствата на детето?
Следва ли при определяне на режима на бащата по време на официалните празници (коледни, новогодишни и великденски), както и по време на личните празници (рожден ден и имен ден на детето), изрично да постанови, че през следващата година (съответно четна или нечетна), детето ще прекарва същите със своята майка, както и че по време на тези официални празници, личните празници на детето и ученическите ваканции, не се прилага общия режим на бащата с детето през всяка нечетна седмица от месеца?
Следва ли при определяне на размера на издръжката, съда да се ръководи от висшия интерес на детето и критериите за осигуряване на нормални условия на живот на детето, каквито би имало ако родителите му живеят заедно, съгласно императивната разпоредба на чл. 59, ал. 5 Семейния кодекс?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Таня Орешарова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички възражения, доводи и твърдения на страните, както и да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и да изложи собствени мотиви по спора, включително да съобрази научните, логическите и опитните правила? Задължително ли е изслушването на родителите при дела, в които се решават спорове относно местоживеенето на ненавършили пълнолетие деца, упражняването на родителските права и мерките, при които това става, както и относно режима на лични отношения? Следва ли съдът при спор относно упражняване на родителските права да изследва служебно и разширеното семейство на родителя, който ще упражнява родителските права занапред? Кога е налице промяна в обстоятелствата, при която следва да се изменят мерките относно упражняването на родителските права спрямо малолетните и ненавършили пълнолетие деца?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Боян Цонев

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Длъжен ли е първоинстанционният, а впоследствие и въззивният съд, да назначи служебно психологическа експертиза при наличие на данни за родителско отчуждение при разглеждане и решаване на спор за лишаване от родителски права?
Дължи ли се възнаграждение на особения процесуален представител за защитата на ответника пред първоинстанционния съд по искове, за които въззивният съд впоследствие е установил наличие на правно основание за прекратяване на делото още в първоинстанционното производство?
Дължи ли се отделно възнаграждение за особения представител на ответника за защита по всеки един от предявените от един ищец срещу ответника два субективно и обективно съединени иска: един иск за лишаване от родителски права и втори иск за увеличаване на размера на определена с предходно съдебно решение издръжка или направеното от ищеца изрично искане за увеличението на вече присъдената издръжка е само императивно произтичаща от чл. 134 СК законова последица от предявяването на иска за лишаване от родителски права, поради което за защитата по изрично направеното от ищеца искане за увеличаване на издръжка не се дължи самостоятелна защита, за която да се дължи и отделно адвокатско възнаграждение?
Налице ли е и субективно и обективно съединяване на искове, когато един ищец предявява срещу един ответник - един иск за лишаване от родителски права и втори иск за увеличаване на размера на вече определена със съдебно решение издръжка? Как се определя възнаграждението на особения процесуален представител на ответника срещу който един ищец е предявил едновременно - един иск за лишаване от родителски права и втори иск за увеличаване на размера на вече определена със съдебно решение издръжка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Геновева Николаева

12313 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.79 лв. / 0.40 € на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела