чл. 8 КЗПЧОС

Следва ли при определяне на режим на лични отношения между родители и дете да бъде съобразен вече определеният със съдебно решение режим между децата и тяхната баба (майката на жалбоподателя) по начин, който позволява ефективното изпълнение на двата режима?
Какъв е обемът на един „максимално разширен“ режим на лични контакти? В интерес на децата ли е този „максимално разширен“ режим да бъде определен по начин, който включва освен почивно, така и учебно време, в което те да са при всеки родител?
Колко време от времето на детето следва да се смята за достатъчно, то да прекарва с родителя си, за да се поддържа и развива нормална връзка дете-родител и за да е изпълнено позитивно задължение на държавата по чл. 8 КЗПЧОС, за да се гарантира правото на семеен живот на детето с всеки от родителите му?
При равни други условия трябва ли „състезанието“ за родителските права да се „спечели“ от родителя, който предлага режим на споделено родителство, ако другият родител необосновано го отхвърля?
Приложим ли е при спорове между родителите относно децата им Законът за равнопоставеност между жените и мъжете?
Трябва ли да се преценява дали процесуалното поведение на спорещите родители е в интерес на детето при преценката на кой от тях да се предостави за упражняване на родителските права?
Как се прилага чл. 138а СК? Сезираният съд ли разпорежда задължителна социална услуга или указва на компетентната ДСП да издаде заповед? Може ли сезираният съд да се произнесе по чл. 138а СК с определение за привременни мерки или това става само с решението по делото?
Може ли съдът по силата на чл. 59, ал. 2 и чл. 127, ал. 2 СК, с които съответно се дава право на съда да реши въпроса на кого (на майката или на бащата) се предоставя упражняването на родителските права да отнеме правата на единия родител с възлагането на правата на другия? Кои права съдът възлага при все, че съгласно чл. 47, ал. 5 от конституцията „условията и редът за ограничаване или отнемане на родителските права се определя със закон?
Следва ли при определянето на времето на лични отношения в най-добър интерес на детето уикендите и другото определяемо време в календара, което детето трябва да е при всеки от родителите да се определят на годишна база, а не както е масовата практика на съдилищата – на месечна база, което води освен до объркване на родителите и до загуба на време на детето с някой от родителите?
При съвпадение на датите на различните режими – този на бащата и този на неговата майка, има ли приоритет за прилагане на единия? Конфликтът може ли да бъде преодолян с обединяване на двата режима на личен контакт с децата?
Необходимо ли е определянето на общ режим на две деца с безспорно установени различия в ежедневните им занимания, представляващи регулярни, с години продължаващи извънкласни занимания, както в конкретния казус? Следва ли съдът да отчете тези факти и да формира мотиви за подходящ, различен за всяко от децата поотделно режим на личен контакт или поне да изложи съображения и изводи защо възприема за по-подходящ обединен и едновременно проведен режим на лични отношения на двете деца с бащата?
Възможно ли е за изглаждане, развитие, запазване или надграждане на емоционалната връзка дете-баща да бъде използвана гарантирана от държавата принуда по изпълнение на съдебно решение?
При констатирано вредоносно за децата поведение на бащата следва ли съдът да изследва и проследи корекция в поведението му преди да постанови нови, различни от действащите мерки по режима?
Възможно ли е изобщо тричленен състав на съда да формира абсолютно идентично вътрешно убеждение по отношение на фактите кои са приоритетите при оценяване на вътрешните изживявания на различните деца, за всяко едно от децата поотделно, предвид разликите у самите деца – тяхната чувствителност, разбиранията им, предвид различната възраст и ежедневие, поставяйки ги под общ знаменател – един общ режим, както и предвид обстоятелството, че всеки съдия от състава възприема през собствената си призма и усеща фактите по делото, имат различен професионален и житейски стаж и опит и всеки поотделно формира различно вътресобствено убеждение?
Следва ли всяко дете да бъде отделен обект на изследване за защита на собствения му интерес? И при различия: Следва ли за всяко дете в рамките на производството да се определи подходящ и специфичен за нуждите му/и отделен режим на личен контакт? Не се ли гарантира именно така най-пълната защита на интересите на децата?