чл. 429 ал. 3 изр. 2 КЗ

Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, и кои са критериите, които следва да бъдат съблюдавани и преценявани от съдилищата при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по повод на причинена смърт в съответствие с установения принцип за справедливост? Следва ли съдът да се съобрази с указанията, съдържащи се т. II на ППВС №4/1968 г. и да обсъди и анализира всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, и въз основа на комплексната им оценка да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост?
Следва ли решаващият съд при постановяване на своето решение и при произнасяне относно размера по чл. 52 ЗЗД на дължащото се застрахователно обезщетение да се съобрази с икономическата конюнктура в страната, включващ развиващите се инфлационни процеси и нуждата да се създаде осъвременена съдебна практика по прилагане на правните норми съобразно нарастваща инфлация в страната? Следва ли при постановяване на своето решение решаващият състав да преценя справедливия размер на обезвреда по чл. 52 ЗЗД, редуцирайки размера, поради обстоятелството, че ответникът по делото е специално уреденото и учредено юридическо лице Гаранционен фонд, а не търговско дружество-застраховател?
Към кой момент се определя размерът на обезщетението за неимуществени вреди, отчитат ли се инфлационните процеси и следва ли да се съобразява обезщетителният характер на законната лихва?
Има ли значение от кого изхожда уведомяването за настъпилото застрахователно събитие за началния момент на дължимост на лихвата за забава по чл. 492, ал. 2, т. 2 КЗ?
Между братя може ли да възникне такава трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която да търпят морални болки и страдания, които в достатъчна степен да дават основание да се счете, че братът е материално легитимиран да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта му по смисъла на Тълкувателно решение №1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС?