чл. 62 ал. 5 КТ

и на сочените основания. В практиката на ВКС включително и цитираната от жалбоподателя е застъпено становището, че разпоредбата на чл. 297 ГПК постановява зачитане на влязлото в сила решение от всички съдилища в Република България, но по отношение на решенията на административен съд, постановени по административноправен спор, ГПК, в чл. 302 ГПК постановява, че решението на административния съд е задължително за гражданския съд относно това, дали административният акт е валиден и законосъобразен. Когато в гражданскоправен спор се обсъжда решение на административен съд в частта относно настъпилите гражданскоправни последици, решението на административния съд следва да се зачете, но по отношение на силата, която процесуалните закони му придават между страните по административния спор, разрешен с това решение, както и относно валидността и законосъобразността на административния акт, обжалван в административното производство. Трети лица, извън лицата по административното правоотношение, не са страни в административното производство и те не могат както да обжалват административен акт, по който те не са страна, така и да участвуват в административно производство по неговото обжалване. Именно с цел защита права на трети лица, които не са страна в административното производство, в Общите правила на ГПК е предвидено изключение от определената като задължителна сила на решението на административен съд по административноправен спор по отношение на законосъобразността на административния акт. В разпоредбата на чл. 17, ал. 2т ГПК е отречена възможността граждански съд, разглеждащ гражданскоправен спор, да се произнася по законосъобразност на административен акт, с изключение на случаите, когато такъв акт се противопоставя на страна, която не е участник в производството по издаването на акта и по неговото обжалване. Последното следва да се тълкува, че страната, която не е била в страна в производството по обжалването на административния акт може да иска и съдът е длъжен да се произнесе и по законосъобразността на съдебно решение на административен съд, издадено в производство по обжалване на административен акт, когато се навеждат твърдения за неговата незаконосъобразност от трето лице, при наличие на правен интерес от това оспорване. Произнасянето на граждански съд по законосъобразността както на административен акт, така и на съдебно решение, влязло в сила, постановено от административен съд по административноправен спор, е допустимо в този случай, като съдът е длъжен да осъществи косвен контрол за законосъобразност, тъй като тази възможност е допустима, предвид чл. 17, ал. 2 ГПК, в този смисъл е решение по гр. д. №925/2011 г. на II – г. о. В случая въззивното решение не е постановено в отклонение от посочената практика на ВКС, доколкото съдът е разгледал релевираното от ищеца възражение по чл. 17, ал. 2 ГПК, като е приел че производство по оспорването на обсъжданите предписания е проведено пълноценно събиране на необходимите доказателства относно факта извършвана или е трудова дейност в дружеството за периода на проверката.