чл. 201 КТ
Изключване или намаляване на отговорността
Чл. 201. (1) Работодателят не отговаря по предходния член, ако пострадалият е причинил умишлено увреждането.
(2) Отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Дали работодателят може да се освободи от отговорност за трудова злополука по чл. 201, ал. 1 КТ, ако не бъде установено, че пострадалият работник е причинил умишлено увреждането, но е проявил груба небрежност и какво е значението на степените на съпричиняването, който се свежда до въпроса за основанието, при което работодателят се освобождава от отговорност за трудова злополука, респективно за това кога тази отговорност трябва да бъде намалена?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Владимир Йорданов
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
по установяване на уврежданията, претърпени от ищеца в резултат на трудовата злополука, на проведеното му лечение, на състоянието му към момента и за перспективите на възстановяване на ищеца. Въззивният съд е приел, че от заключението на вещото лице категорично се установява тежкият характер на увреждането, което е получил ищецът в резултат от злополуката, вторичните увреждания, значителният интензитет на болките и страданията, както и продължителният възстановителен период от травмата, който не е завършил и чиято продължителност е трудно предсказуема, предвид трайната деформация на увреден прешлен.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Владимир Йорданов
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
Длъжен ли е съдът да обсъди в съвкупност всички събрани по делото доказателства и въз основа на тях да направи своите изводи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Велислав Павков
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Борис Илиев
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
дали при поставяне на обезопасителен колан биха се получили травматичните увреждания, довели до смъртта на пострадалия- разкъсване на сърцето и на аортата, първата СМАЕ е на становище, че ползването на колан би предотвратило леталния край, като черпи доводи от факта, че в автомобила, в който е пътувал З., е имало още четирима човека, които са били с поставен предпазен колан, като само той е получил точно тези вътрешни увреждания. Втората експертиза е разгледала сблъсъка между превозните средства на етапи, като първи етап е съприкосновението между автомобилите, при което деформирането на детайлите поема част от удара; втори етап е човешкият сблъсък, при който пътниците се движат към точката на сблъсъка със скоростта на автомобила преди сблъсъка, като ако са без предпазен колан, то те ще се ударят в части от автомобила, които срещат по пътя към точката на сблъсъка, а третият етап /вътрешен сблъсък/ е този, при който дори тялото на пътника да е спряло напълно, вътрешните му органи продължават да се движат към точката на сблъсъка, при което се удрят в други органи или в скелетната система, като при този сблъсък се получават тежки или фатални вътрешни наранявания. Според заключението на втората СМАЕ предпазният колан по принцип предпазва при челен сблъсък и намалява смъртността два пъти, но при удар с висока скорост е почти без значение за настъпване на травмите от третия етап- вътрешния сблъсък. Според втората експертиза, тялото на пострадалия е било подложено на натоварване над 20,6 пъти над нормалното, като е действала инерционна сила напред и наляво и именно тя е довела до травматичните увреждания- външни и вътрешни, като не може със сигурност да се твърди, че при правилно поставен предпазен колан пострадалият не би получил инерционни увреждания и не би настъпил летален изход. Основанията да се направи този извод вещите лица черпят от световната медицинска теория и практика, според които последиците на инерционния травматизъм не могат категорично да се свържат с поставянето или липсата на предпазен колан на пътника, както и че в практиката съществуват случаи на подобна травма и при поставен колан. Според тях значение оказват и други фактори- индивидуалното тегло на пострадалия, развитието на атеросклероза на съдовете, значение на някои заболявания. В случая според експертите от втората експертиза голямата кинетична енергия на удара и сериозните инерционни сили в купето са причина за процесните травми. Въз основа на посочените експертни заключения, съдът е приел, че по делото не е доказано при условията на пълно доказване от страна на работодателя, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на работника. Посочил е, че предвид заключението на втората експертиза, която е изследвала по-задълбочено и на база теория и световна медицинска практика механизма на получаване на двете увреждания- разкъсване на сърцето и на аортата, които са причина за настъпилата смърт, по делото не е установено по категоричен и безспорен начин, че непоставянето на предпазен колан е допринесло за настъпването им.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Борис Илиев
чл. 200 КТ, чл. 201 ал. 2 КТ, чл. 201 КТ, чл. 235 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 247 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 293 ГПК, чл. 52 ЗЗД
Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
Налице ли е груба небрежност“ в смисъла по чл. 201, ал. 2 КТ, когато приносът на работника/служителя за увреждането е поради нарушениe на законовите правила за движение по пътищата, и кои са релевантните обстоятелства, при които съдът намалява отговорността на работодателя по чл. 200 КТ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Геника Михайлова
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
1.1.“Следва ли съдът, когато определя справедливо обезщетение на причинените неимуществени вреди на ищцата А. Г., да съобрази паричния еквивалент на това обезщетение с размерите, посочени в чл. 9 Наредба за задължителното застраховане на работниците и служителите за риск „трудова злополука?“; 1.2.“Налице ли е очевидна неправилност на въззивното решение по отношение на преценката на съда за справедливо обезщетение на причинените неимуществени вреди на ищцата А. Г., като съдът определя това обезщетение в размер на около 100 пъти по-високо обезщетение от изплатеното й обезщетение от 324,24лв. на 22.01.20 за претърпяната от нея трудова злополука съгласно размерите, определени в чл. 9 Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука?“; 1.3. „Налице ли е очевидна неправилност на въззивното решение по отношение на преценката на съда, че работодателят е следвало да има правила за качване и слизане от бордюр на тротоар, т. е. правила за правилно ходене на служителите по тротоар /това се учи в ранна детска възраст от родителите/, вкл. качване и слизане от бордюри на тротоар, като според съда липсата на подобни правила води до неоснователност на направеното възражение за проявена груба небрежност от ищцата А. Г.?“; 2.1.“Длъжен ли е съдът преди да определи справедливо обезщетение за причинените неимуществени вреди на ищцата А. Г. първо да определи нейния действителен принос за настъпване на трудовата злополука, когато настъпването на тази злополука е в резултат само единствено на поведението на ищцата А. Г., като причината за злополуката е нейното неправилно качване/слизане от бордюр на тротоар?“; 2.2. „Длъжен ли е съдът преди да определи справедливо обезщетение за причинените неимуществени вреди на ищцата А. Г., първо да определи нейния действителен принос за настъпване на трудовата злополука, след което да определи паричния еквивалент на обезщетението и от него да извади полученото застрахователно обезщетение от ищцата А. Г. по застраховка срещу трудова злополука?“ /реш.№.252/30.09.16 по г. д.№.1364/2016, ІV ГО, реш.№.58/20.04.18 по г. д.№.2037/2017, ІV ГО, опр.№.554/16.06.22 по г. д.№.1067/2022, ІІІ ГО, реш.№.227/25.10.16 по г. д.№.1405/2016, ІV ГО, реш.№.102/17.12.20 по г. д.№.4741/2019, ІІІ ГО/.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от Върховен касационен съд
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
– общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, са поставени въпросите: 1. „При определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди към кой момент се отчита икономическото състояние в страната – към момента на увреждането или на приключване на устнте състезания във въззивната инстанция?; 2. „Ако съдът е определил размерът на обезщетението към по- късен момент към кой момент се дължи законна лихва?“; 3. „Следва ли съдът да извърши проучване на съдебната практика и да се съобрази със съдебната практика в сходни хипотези?“; 4. „При определяне на размера на дължимото обезщетение следва ли съдът да приспадне полученото обезщетение по общественото осигуряване?“; 5. „Следва ли ищецът да установи причинната връзка между поведението на ответника и настъпилите вреди, така че да се изведе еднозначен извод за настъпването на вредите точно от поведението на ответника?“; 6. „Трябва ли съдът да се произнесе по всички аргументи?“ и 7 „Съблюдавал ли е принципът на справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размерът на обезщетението за неимуществени вреди?. По първия въпрос се твърди, че е разрешен в противоречие с противоречие: решение №106 от 15.11.2020 г. по гр. д. №2448/2019 г. на ВКС и решение №214 от 08.01.2019 г. по гр. д. №3921/2017 г. на ВКС, IV г. о. По втори въпрос се сочи противоречие с решение от 27.03.2012 г. по гр. д. №1106/2010 г. на ВКС, IV г. о.; по трети въпрос с решение №214 от 08.01.2019 г. по гр. д. №3921/2017 г. на ВКС, IV г. о.; по четвърти въпрос с решение №208 от 12.05.2020 г. по гр. д. №4494/2018 г. на ВКС, IV г. о.; по пети въпрос с решение №147 от 19.06.2012 г. по гр. д. №593/2011 г. на ВКС. По шестия въпрос се твърди противоречие с решение №124/28.04.2010 г. по гр. д. №3972/2008 г. на ВКС, IV г. о.; решение №411 от 02.11.2011 г. по гр. д. №1733/2010 г. на ВКС, IV г. о. и др., а по седмия въпрос: ППВС №4/1968 г. и решение №212 от 10.01.2018 г. по т. д. №738/2017 г. на ВКС. Релевира се и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето-то ГПК- очевидна неправилност на въззивното решение.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Николай Иванов
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
1.“Съобразено ли е решението на Великотърновския окръжен съд с изрично посоченото в защитата реш.№.1026/18.12.09 на ВКС по г. д.№.4001/2008, ІV ГО, което дава дефиницията за груба небрежност при трудова злополука по КТ, с извеждане по аналогия от нормата на чл. 11 арл. 3 НК - грубата небрежност е налице само и единствено тогава, когато работникът е съзнавал, предвиждал е настъпването на вредоносните последици, но е мислел да ги предотврати? Допустимо ли е определяне на съпричиняване без да се посочат кои точно факти налагат извода на съда да приеме съпричиняване и кои точно факти доказват грубата небрежност, а именно от кой факт приема, че пострадалият е знаел, че вдигнатия за монтаж панел с мотокара ще падне и е знаел, че ще получи сериозни телесни увреждания при изпълнение на тази работа, но въпреки това е смятал да предотврати същите?“; 2.“Има ли законно и обосновано решение на въззивен съд, който не разглежда изложените в жалбата искания за установяване на съществени нарушения на съдопроизводствените правила в първата инстанция? Ограничават ли се правата на ищеца като по делото не се разглежда на съществения за решаването на делото въпрос относно работата на опасна машина в нарушение на Наредба №.7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, ДВ бр.88/8.10.99, като така наречената „сприска не е работила към момента на трудовата злополука и по делото няма данни кога е поставена?“; 3.“Какви критерии и факти взема предвид въззивният съд при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост и защо не приема изложените в писмената защита квалификации на телесните увреждания в съответствие с чл. 129 НК и доказано трайно затруднение на движението на пострадалата ръка, установено в СМЕ?“; 4.“Допустимо ли е въззивното решение, когато изложените мотиви не съответстват на всички изложени в жалбата оплаквания за пороци на първоинстанционното решение?“.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от Върховен касационен съд
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
Какво е съдържанието на понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД и критериите, които са от значение за определяне дължимото обезщетение в хипотезата на настъпила смърт при условията на трудова злополука, съответно за задължението на въззивния съд да изложи конкретни мотиви във връзка с тях?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Таня Орешарова
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.