чл. 201 КТ

дали при поставяне на обезопасителен колан биха се получили травматичните увреждания, довели до смъртта на пострадалия- разкъсване на сърцето и на аортата, първата СМАЕ е на становище, че ползването на колан би предотвратило леталния край, като черпи доводи от факта, че в автомобила, в който е пътувал З., е имало още четирима човека, които са били с поставен предпазен колан, като само той е получил точно тези вътрешни увреждания. Втората експертиза е разгледала сблъсъка между превозните средства на етапи, като първи етап е съприкосновението между автомобилите, при което деформирането на детайлите поема част от удара; втори етап е човешкият сблъсък, при който пътниците се движат към точката на сблъсъка със скоростта на автомобила преди сблъсъка, като ако са без предпазен колан, то те ще се ударят в части от автомобила, които срещат по пътя към точката на сблъсъка, а третият етап /вътрешен сблъсък/ е този, при който дори тялото на пътника да е спряло напълно, вътрешните му органи продължават да се движат към точката на сблъсъка, при което се удрят в други органи или в скелетната система, като при този сблъсък се получават тежки или фатални вътрешни наранявания. Според заключението на втората СМАЕ предпазният колан по принцип предпазва при челен сблъсък и намалява смъртността два пъти, но при удар с висока скорост е почти без значение за настъпване на травмите от третия етап- вътрешния сблъсък. Според втората експертиза, тялото на пострадалия е било подложено на натоварване над 20,6 пъти над нормалното, като е действала инерционна сила напред и наляво и именно тя е довела до травматичните увреждания- външни и вътрешни, като не може със сигурност да се твърди, че при правилно поставен предпазен колан пострадалият не би получил инерционни увреждания и не би настъпил летален изход. Основанията да се направи този извод вещите лица черпят от световната медицинска теория и практика, според които последиците на инерционния травматизъм не могат категорично да се свържат с поставянето или липсата на предпазен колан на пътника, както и че в практиката съществуват случаи на подобна травма и при поставен колан. Според тях значение оказват и други фактори- индивидуалното тегло на пострадалия, развитието на атеросклероза на съдовете, значение на някои заболявания. В случая според експертите от втората експертиза голямата кинетична енергия на удара и сериозните инерционни сили в купето са причина за процесните травми. Въз основа на посочените експертни заключения, съдът е приел, че по делото не е доказано при условията на пълно доказване от страна на работодателя, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на работника. Посочил е, че предвид заключението на втората експертиза, която е изследвала по-задълбочено и на база теория и световна медицинска практика механизма на получаване на двете увреждания- разкъсване на сърцето и на аортата, които са причина за настъпилата смърт, по делото не е установено по категоричен и безспорен начин, че непоставянето на предпазен колан е допринесло за настъпването им.