чл. 37 ГПК

– 1/“ Допустимо ли е уговаряне / предвиждане в дружествения договор на ООД на фикция за получаване на покана за провеждане на Общо събрание…“2/ „ Възможно ли е в дружествен договор на ООД да се предвиди / уговори фингирано връчване на покана за провеждане на ОС на съдружниците, без подобна фикция за получаване да е предвидена в закон?“, 3/ „ Следва ли уведомяването на съдружник за предстоящо Общо събрание на ООД да се счита за редовно, при условие, че поканата за Общото събрание е изпратена чрез телепоща пред Български пощи АД, която телепоща не е получена и е върната на изпращача като непотърсена?“, 4/ „ Възможно ли е уведомяването на съдружник в ООД за предстоящо ОС да бъде основано на фикция, която не е предвидена в закон, дори и такава да е уговорена в дружествен договор?“, 5/ „Редовно свикано ли е ОС.., при което някой от съдружниците не е получил покана за предстоящото ОС лично…“ , 6// обозначен отново като 5/ „ Изискването на чл. 139, ал. 1 ТЗ поканата за предстоящо ОС на съдружниците в ООД да е получена от съдружник част от императивното съдържание на нормата ли е или може да бъде преодоляна с разпоредба в дружествения договор за фингирано връчване …“ 7/“ При връчване на покана на съдружник за предстоящо ОС на съдружниците в ООД във формата на телепоща допустима ли е хипотеза на фингирано връчване.. извън разпоредбите на процесуалния закон за връчване на книжа?“, 8/ „ Връчването на покана за Общо събрание на съдружниците по пощата в случаите в които не се извършава по реда на връчването на съдебни книжа / чл. 35-58 ГПК/ и не се касае за връчване при отказ, изисква ли лично получаване на поканата от съдружника?“ и / „ Кои са допустимите изключения от личното връчване на поканата за ОС, при което поканата не е получена лично от съдружника, но последния се счита редовно уведомен за насроченото ОС?“. Страната е заявила че, по така формулираните въпроси / без уточняване по кой от тях/ са разрешени в противоречие с конкретно изброени решения на ВКС по приложението на чл. 139 ТЗ, като страната е обобщавала и извеждала фрагментарно от мотивите им разбирането, че уведомяването на съдружника съставлява действие по връчване на поканата в предвидения от закона ред и срок, като това че акцентът е върху факта на получаване на поканата, а не върху способа по който е станало това. Касаторът е разгледала и решението, на което се позовава въззивният съд, като е посочила, че и с него, съдът е допуснал противоречие, тъй като и в това решение се посочвало, че от значение бил факта на получаване на поканата. Страната е поддържала и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като е поставила в тази връзка четири въпроса аналогични на първите девет. По основанието лаконично е отбелязала, че по тези въпроси нямало съдебна практика, а решението на ВКС / на което се е позовал въззивният съд/“ би допринесло за развитието на противоречаща на закона и правната сигурност съдебна практика, което не следва да се допуска. Касаторът е поддържала и основание по чл. 280, ал. 2 ГПК, уточнено като „очевидна неправилност“, определена от нея с оплакването, че съдът бил цитирал решение на ВКС, което не съдържало подобни разрешения, а също така и това, че съдът прилагал в противоречие със закона института на правната фикция. Други доводи не са развити.