чл. 107 ал. 3 ДОПК
Установяване по данни от декларации
Чл. 107. […] (3) Размерът на задължението по ал. 1 се съобщава на задълженото лице. По искане на задълженото лице органът по приходите издава акт за установяване на задължението в 30-дневен срок от искането. Акт може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. Акт може да се издаде и служебно въз основа на собствени данни, данни, получени от трети лица и организации, когато по закон не е предвидено подаване на декларация и задължението не е платено и не е извършена ревизия.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
В хипотеза, в която изпълнително дело е образувано за вземания, произтичащи от два АУЗД и впоследствие с влязъл в сила съдебен акт е постановено спиране на предварителното изпълнение по единия АУЗД следва ли ЧСИ да спре изпълнителното дело изцяло, ако вземането по него е многократно по-ниско от това по АУЗД, по който предварителното изпълнение е било спряно, кредитор по вземанията и по двата АУЗД е един и същ и в негова ползва са наложени обезпечения многократно надвишаващи по стойност вземането по АУЗД, по който предварителното изпълнение не е спряно?
Допустимо ли е частично спиране на изпълнителното дело в хипотеза, различна от визираната в чл. 421 ГПК?
Приложими ли са пряко, на основание чл. 5, ал. 4 Конституцията на Република България, правните стандарти по чл. 1 Протокол №1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/, свързани с изискването за съразмерност на всяко ограничение в правото на притежание при насочване на принудително изпълнение върху имуществото на едно лице, при преценката за законосъобразност на действията на частния съдебен изпълнител и преди влизането в сила на чл. 441, ал. 2 ГПК?
Наличието на повече от един взискател освобождава ли съдебния изпълнител и съда от задължението да съобразят принципа на пропорционалност и да изберат такива изпълнителни мерки, които, доколкото е възможно, постигат удовлетворяване на вземанията с най-малка намеса в правото на собственост на длъжника?
Преценката за несъразмерност на наложените от частният съдебен изпълнител обезпечения зависи ли от броя на имотите, обект на обезпечителни мерки или от тяхната пазарна оценка на имотите?
За да е нарушено изискването за пропорционалност по смисъла на чл. 441, ал. 2 ГПК и по смисъла на чл. 1 Протокол №1 към Конвенцията, достатъчно ли е наложените обезпечения да са явно несъразмерни или е необходимо да се е стигнало до насочване на изпълнението върху имущество, служещо за обезпечение и то да е на несъразмерно по-висока стойност от тази на дълга?
При преценката дали действията на ЧСИ по налагането на обезпечение са диспропорционални коя стойност на имотите, върху които са наложени възбрани, следва да се има предвид – пазарната стойност на имотите към датата на налагане на възбрани върху тях или стойността, на която са продадени при публичната продан?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Невин Шакирова
т. 26 ТТРЗЧСИ, чл. 107 ал. 3 ДОПК, чл. 133 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 432 ал. 1 ГПК, чл. 441 ал. 1 ГПК, чл. 441 ГПК, чл. 442 ГПК, чл. 443 ГПК, чл. 45 ал. 1 ЗЗД, чл. 452 ал. 1 ГПК, чл. 458 ГПК, чл. 74 ЗЧСИ, чл. 78 ал. 3 ГПК
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
След като законът при редакцията на ГПК към момента на извършване на оценка на имота не предвижда възможността за обжалване отказът на съдебен изпълнител за назначаване на оценъчна експертиза, следва ли длъжникът да обжалва действия с недопустими жалби? Длъжник по изпълнително дело, който търпи принудително изпълнение, може ли да е съпричинител на вреда, при определяне на начална цена на първа публична продан на имот значително по-ниска от определената данъчна оценка на имота? Това действие явява ли се дисциплинарно нарушение за ЧСИ? Явява ли се хипотетична вреда, а не реална продажбата на имот на първа публична продан под данъчната оценка на имота? Дори да няма искане за назначаване на оценъчна експертиза на имота от взискателя и от длъжника, следва ли имотът да бъде оценен за първа публична продан под определената данъчна оценка на имота? След като с тълкувателно решение на ВКС не може да се иска отмяна на постановление за възлагане, кой е редът за репариране на вредите от незаконосъобразната публична продан?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Жива Декова
чл. 107 ал. 3 ДОПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ал. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 417 ГПК, чл. 441 ал. 1 ГПК, чл. 45 ЗЗД, чл. 468 ал. 2 ГПК, чл. 74 ЗЧСИ, чл. 86 ЗЗД
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Следва ли публични вземания, възникнали преди откриване на производството по несъстоятелност, актът за установяване на които е издаден и влязъл в сила след изтичане на сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ, да се предявят от НАП в сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ, респ. чл. 688, ал. 1 ТЗ?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Йонкова
чл. 107 ал. 3 ДОПК, чл. 162 ал. 2 ДОПК, чл. 164 ал. 4 ДОПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 685 ал. 1 ТЗ, чл. 685 ТЗ, чл. 687 ал. 2 ТЗ, чл. 687 ТЗ, чл. 688 ал. 1 ТЗ, чл. 688 ал. 3 ТЗ, чл. 690 ТЗ, чл. 694 ал. 2 т. 1 ТЗ, чл. 694 ал. 2 ТЗ, чл. 694 ал. 6 ТЗ, чл. 694 ал. 7 ТЗ, чл. 694 ТЗ
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Може ли да се развие исково производство, без да е преминало през преюдициалното производство по чл. 692 – чл. 693 ТЗ? Какво е значението на определението по чл. 690, ал. 1 ТЗ? Може ли исковият съд да процедира, без да зачете приетото за установено в определението по чл. 690, ал. 1 ТЗ? Как исковият съд да процедира при наличие на определение по чл. 690, ал. 1 ТЗ? Дали същото следва да се отмени (обезсили) или исковият съд може просто да го игнорира и да приеме друго? Какъв в крайна сметка е смисълът и значението на определението по чл. 690, ал. 1 ТЗ? Как се отменя влязъл в сила акт (определение)? Може ли исковият съд просто да каже, че той приема друго и двата акта да си останат в правната действително (с противоположни съдържания)? Има ли право исковият съд да отмени определение на съда по несъстоятелността, като се има предвид, че става въпрос за два съдебни състава на една и съща инстанция? Как следва несъстоятелен длъжник да процедира при наличие на ДДС за възстановяване? Дали тази разлика /разликата между ДДС, подлежащо на възстановяване на длъжника в несъстоятелност, и другите му публични задължения/ следва да бъде само за ДДС или и за другите публични задължения? След като има признато ДДС за възстановяване следва ли НАП да представи конкретна схема на задълженията, които се смятат за погасени? Когато синдиците плащат ДОД /явно се има предвид ДДФЛ/ към НАП по разпореждане на съда може ли НАП да ги отнася към други задължения? Ако НАП направи това длъжен ли е да информира съда по несъстоятелността, че са погасени стари задължения в определен размер? Има ли процедура по „намаляване на приети задължения“ и как да процедират съдът и синдикът, когато НАП очевидно погасяват стари задължения, но това действие по никакъв начин не се отразява в производството по несъстоятелност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мадлена Желева
чл. 107 ал. 3 ДОПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 62 ал. 2 ГПК, чл. 637 ал. 3 ТЗ, чл. 688 ТЗ, чл. 690 ал. 1 ТЗ, чл. 690 ТЗ, чл. 692 ал. 1 ТЗ, чл. 692 ТЗ, чл. 693 ТЗ, чл. 694 ал. 1 ТЗ, чл. 694 ал. 2 т. 1 ТЗ, чл. 694 ал. 2 ТЗ
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Относно доказването на публични вземания за данъци върху недвижимите имоти, данъци върху превозните средства и такси за битови отпадъци при предявяването им в производството по несъстоятелност и в производството по иск по чл. 694 ТЗ.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мадлена Желева
чл. 107 ал. 3 ДОПК, чл. 164 ал. 4 ДОПК, чл. 164 ДОПК, чл. 168 ДОПК, чл. 23 ЗМДТ, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 293 ал. 2 ГПК, чл. 54 ЗМДТ, чл. 685 ал. 1 ТЗ, чл. 685 ТЗ, чл. 687 ал. 2 ТЗ, чл. 688 ал. 1 ТЗ, чл. 694 ал. 2 т. 1 ТЗ, чл. 694 ал. 7 ТЗ, чл. 694 ТЗ, чл. 78 ал. 1 ГПК
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
За задължението на въззивния съд да обсъди всички фактически твърдения и доводи на страните, в рамките на предмета на въззивното производство. (По иск на основание чл. 74 ЗЧСИ за заплащане на обезщетение за нанесени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от неполучена продажна цена на собствен на ищеца недвижим имот, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Албена Бонева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
При иск за присъждане на неимуществени вреди по чл. 52, във връзка с чл. 49 ЗЗД, трябва ли вредите да са пряка и непосредствена последица от деянието? Завеждането на изпълнително дело въз основа на влязъл в законна сила АУЗ, което е изпълнително основание по чл. 209, ал. 2, т. 3 ДОПК, може ли да се счита за увреждащо длъжника действие? При определяне размера на неимуществените вреди, следва ли съдът да обсъди всички обстоятелства обуславящи размера на тези вреди, както и да посочи в мотивите към решението значението на тези обстоятелства за определяне размера на вредите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Атанас Кеманов
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Може ли съдът да приеме, че е налице умисъл за увреда на кредитора (в случая на държавата в лицето на НАП, съответно ощетяване на фиска) в хипотезата на висящо изпълнително производство при липса на изпълнителен титул, покана за доброволно плащане и/или друг изричен акт на публичен съдебен изпълнител и при положение на липса на изрично установени публични задължения с ревизионен акт, акт за установяване на публични задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК или друг властнически акт? Липсата на изрично възражение на длъжника за настъпила погасителна давност на публични задължения, направено пред него в производството по принудително изпълнение и/или пред взискателя, може ли да се цени като умисъл за увреда на кредитора при последваща разпоредителна сделка с недвижим имот, собственост на длъжника, спрямо който не са предприети обезпечителни и/или изпълнителни действия в производството по принудително изпълнение? Допустимо ли е в производство за прогласяване на относителна недействителност на разпоредителна сделка с недвижим имот, съдът при преценката си по съществото на иска да разглежда и изследва всички финансови и счетоводни операции на първия ответник, извън процесната сделка, като ги изследва съвкупно с нея и да основава на тях своето решение, доколкото други сделки на разпореждане и/или управление не са предмет на иска? Допустимо ли е и съставлява ли процесуално нарушение изследването на финансови и счетоводни операции, сделки на управление и/или разпореждане на приобретателя на недвижимия имот – втори ответник, предмет на атакуваната сделка и може ли съдът да ги взема предвид и да ги обсъжда наред с останалите доказателства по делото при формиране на вътрешното си убеждение за наличие/липса на умисъл за увреждане на кредитора у договарящите страни? Допустимо ли е въззивният съд да счете за недоказани факти и обстоятелства по делото, за които са представени писмени доказателства, които не са оспорени от насрещната страна в първа и втора инстанция? Съставлява ли елемент от фактическия състав на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК намерението за увреждане и у лицето, с което длъжникът е договарял, когато разпоредителната сделка е сключена без протекло производство по ревизия, а публични задължения са установени на база подадени от първия ответник справки – декларации по реда на чл. 105 ДОПК и презюмира ли се това намерение или подлежи на доказване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Павел Банков
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
За задължението на въззивния съд да обсъди всички фактически твърдения и доводи на страните, в рамките на предмета на въззивното производство. (По иск на основание чл. 74 ЗЧСИ за заплащане на обезщетение за нанесени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от неполучена продажна цена на собствен на ищеца недвижим имот, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Албена Бонева
чл. 107 ал. 3 ДОПК, чл. 18 ал. 1 ЗЧСИ, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 2 ГПК, чл. 426 ал. 1 ГПК, чл. 430 ГПК, чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК, чл. 435 ал. 2 ГПК, чл. 437 ГПК, чл. 47 ал. 6 ГПК, чл. 496 ал. 1 ГПК, чл. 74 ал. 1 ЗЧСИ, чл. 74 ЗЧСИ
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
Относно доказването на публични вземания за данъци върху недвижимите имоти, данъци върху превозните средства и такси за битови отпадъци при предявяването им в производството по несъстоятелност и в производството по иск по чл. 694 ТЗ.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мадлена Желева
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.