чл. 77 ал. 2 ЗЗД

1/ Следва ли съдът при постановяване на решението си да съобрази общоизвестните и служебно известните факти и обстоятелства по смисъла на чл. 235, ал. 2 ГПК; 2/ Възпроизвеждането на твърденията на страните и на съдържанието на приложимата материалноправна норма отговаря ли на изискванията на чл. 146, ал. 1 ГПК; 3/ Указанията на първата инстанция, че всяка от страните следва да докаже своите твърдения, отговаря ли на изискванията на чл. 146, ал. 2 ГПК. По първия въпрос се поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с постановките на Тълкувателно решение №******г. по т. д. №1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, по втори и трети – в противоречие с т. 2 на Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г. по т. д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и на казуалната практика на ВКС, обективирана в решение №73/02.06.2017 г. по гр. д. №3791/2016 г. на I г. о., решение №62 от 17.07.2016 г. по гр. д. №3149/2016 г. на I г. о. и решение №71 от 08.07.2021 г. по гр. д. №3189/2020 г. на I г. о. Поддържа се и основанието на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност на решението с обосновка за допуснато нарушаване на основополагащите за съдопроизводството процесуални правила, а именно на нормата на чл. 235, ал. 2 ГПК.