30 % отстъпка на всички годишни абонаменти !

Изберете и поръчайте

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

чл. 35 ЗЗД

Чл. 35. (1) Унищожаемият договор може да бъде потвърден от страната, която има право да иска унищожението му, чрез писмен акт, в който трябва да се посочи и основанието за унищожаемостта.
(2) Договорът се потвърждава и когато страната, която има право да иска унищожението му, го изпълни доброволно изцяло или частично, като знае основанието за унищожаемостта му.
(3) Договор, унищожаем поради крайна нужда, не може да се потвърждава.

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Има ли задължение въззивният съд да се произнесе по всички възражения и доводи на страните, които са направени своевременно, като обсъди и изложи мотиви по тези възражения и доводи, вкл. да извърши преценка дали ищецът има качеството заинтересовано лице по смисъла на пар. 2, т. 14 ДР ЗОП, както и правен интерес от предявяване на иска? При предявен иск за унищожаване на договор за обществена поръчка по чл. 224, ал. 1, вр. чл. 119, ал. 1, т. 2 ЗОП трябва ли ищецът да обоснове качеството си на заинтересовано лице по смисъл на пар. 2, т. 14 ДР ЗОП? Ако тази преценка не е за процесуална допустимост на иска, то за да бъде уважен такъв иск трябва ли по делото да има доказателства, че ищецът е заинтересовано лице? Може ли по реда на чл. 224, ал. 1 ЗОП да се иска унищожаване на договор за обществена поръчка, който е изпълнен, предвид липсата на изрична разпоредба в ЗОП и препращането с разпоредбата на чл. 120 ЗОП към ЗЗД, вкл. към чл. 35, ал. 2 ЗЗД, съгласно който унищожаем договор се потвърджава с неговото изпълнение? Следва ли да се присъдят разноски на страната, представила списък по чл. 80 ГПК след последното по делото заседание или несвоевременното представяне на списъка само императивно ограничава правото на страната да иска изменение на решението в частта за разноските? Следва ли да бъдат присъдени в полза на страна в процеса разноски, чиито размер и извършване са установени и доказани в процеса, но само за част от които е представен своевременно списък по чл. 80 ГПК, който е допълнен с последваща молба от страната, претендираща разноски?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Николай Марков

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

„При направено възражение в производството по чл. 135 ЗЗД, че съпругът-длъжник не е собственик на имота, предмет на атакуваната сделка и че този имот, придобит по време на брака от съпруга-недлъжник в качеството му на ЕТ в резултат на търговската му дейност, не представлява СИО, длъжен ли е съдът да изследва собствеността на имота и дали длъжникът се разпорежда или не се разпорежда със свое имущество при участието си в атакуваната сделка. По този въпрос съдът е приел, че съдът е длъжен да изследва собствеността на имота с оглед момента и начина на придобиване, както и да прецени дали длъжникът се разпорежда със свое имущество при участието си в атакуваната сделка. Разглеждайки спора по същество, съставът на ВКС е взел предвид установените по делото факти, че с нотариален акт №141/1997 г. промишлената сграда е придобита А. Б., действаща като ЕТ“ Ади 77 – А. Б.“ в резултат на и за упражняване на търговската й дейност, което изключва презумпцията за съвместен принос по чл. 19, ал. 3 СК /отм./ и, като се е позовал на ТР №2/2001 г. по тълк. д.№2/2001 г. на ОСГК на ВКС, е приел, че процесният имот не представлява съпружеска имуществена общност, а е станал част от предприятието на едноличния търговец; след отписването му от активите и баланса на търговеца, е станал лична собственост на съпруга-недлъжник, доколкото изваждането му от търговското предприятие няма вещно-прехвърлителен ефект. Развил е съображения, че съставеният впоследствие констативен нотариален акт, с който се признава право на собственост върху имота в полза на двамата съпрузи не се ползва с материална доказателствена сила относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост и при оспорването му от ответниците, удостоверяването е опровергано от ангажираните доказателства по делото. По тези съображения съставът на ВКС е намерил иска по чл. 35 ЗЗД срещу И. Б. и Д. Б. за неоснователен.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Людмила Цолова

Определение №****/**.**.2019 по дело №****/2019

(уточнени от настоящия съдебен състав), касаещи задължението на въззивния съд да изложи свои собствени решаващи мотиви, след анализ и обсъждане на всички събрани по делото доказателства, доводи и възражения на страните; и за правомощията на въззивната инстанция при констатирани процесуални пропуски при изготвянето на доклада по чл. 146 ГПК от първоинстанционния съд. По тези въпроси се твърди противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС и бланкетно, без конкретна аргументация, се поддържа и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ценка Георгиева

Решение №****/**.**.2017 по дело №****/2016

Правен интерес от предявяване на иск за отмяна на решение за изключване на член на сдружението съществува само за изключеното лице. Изключването е санкционна мярка, водеща до прекратяване на членството в сдружението, и поради това единствено лицето, спрямо което тя е приложена, е заинтересовано да поиска от съда отмяна на решението за изключване, за да бъде възстановено занапред прекратеното членствено правоотношение. Предпоставка за предявяване на иска е изключеното лице да е придобило по надлежния ред качеството „член на сдружението” и да притежава това качество към момента на вземане на решението за изключване. В случай, че членството не е възниквало или е прекратено преди провеждане на общото събрание, на което е взето решението за изключване, оспорването на решението пред съда е лишено от правен интерес, тъй като изключването не рефлектира върху правната сфера на изключеното лице и по тази причина отмяната на решението няма да породи благоприятни за него правни последици. По аналогични съображения лицето, което не е приемано или е престанало да бъде член на сдружението преди вземане на решението за изключване, няма правен интерес да предявява пред съда иск за установяване нищожност на решението, дори да са налице основания за нищожност. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска, за която съдът следи служебно от момента на завеждане на делото до неговото приключване. Първоначалната липса на правен интерес или отпадането й в хода на процеса води до недопустимост на иска и е основание за прекратяване на образуваното по повод на него съдебно производство.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Йонкова

Определение №****/**.**.2017 по дело №****/2015

не е основание за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд в съответствие с трайната и непротиворечива практика на съдилищата, вкл. и сочената на ВКС ІV ГО по гр. д. №1006/2012г., е изпълнил задължението си да определи предмета на спора. Това той не е сторил въз основа на обстоятелства, на които ищцата не се е позовала, както твърдят касаторите, а въз основа на заявените в исковата молба и в уточняващата я такава вх. №522/13.ІІ.2013г. обстоятелства и петитум, които впоследствие не са променяни, като изводът му в тази насока е в съответствие с даденото и от касационния съд в отменителното му решение разрешение.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бойка Стоилова

Определение №****/**.**.2016 по дело №****/2016

„1. В рамките на компетентността на ОС ли е да взема решение за изключване на лица, за които не са приложени доказателства по делото да е спазен формалния ред за приемането им, въз основа на който да е възникнало валидно членство по смисъла на устава и З., от което С. „П. връх” да черпи права; 2. Длъжен ли е съдът, след преценка данните по делото, преди да се произнесе с диспозитив в решението си, да отрази в мотивите като безспорно установено наличието или не на възникнало валидно членство по смисъла на устава и З.; 3. Длъжен ли е съдът да направи самостоятелна преценка на всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, доводите и възраженията на страните, да определи коя е установената фактическа обстановка и върху кои доказателства се основава, да посочи кои релевантно за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани, съобразно доказателствената тежест, и въз основа на това конкретно и ясно да изложи в решението си върху кои доказателства основава изводите си в решението; 4. Задължен ли е съдът да обсъди направеното от страната признание на факт по смисъла на чл. 175 ГПК, който е от съществено значение за решаване на делото и което признание дава отговор на фактическия и правен въпрос по повдигнатия спор; 5. Допустимо ли е да се променя правното основание на претенцията във въззивното производство, след като с доклада по делото на основание чл. 146 ГПК първата инстанция вече се е произнесла по правната квалификация на иска и същата е различна от приетата от въззивния съд; Допустимо ли е да се променя правната квалификация на иска от въззивния съд, без да се е произнесъл по правилността на определената от първата инстанция; 6. Недопустимо ли е решение на въззивния съд, при което има противоречие между мотиви и диспозитив - съдът постановява диспозитив, с който потвърждава решение на първоинстанционния съд с различна от новоприетата правна квалификация от въззивната инстанция; 7. Решен ли е спора по същество съгл. чл. 271, ал. 1 ГПК, ако след постановяване на решение №376/27.11.2015 г. по т. д. №505/2015 г. по описа на Апелативен съд - П., търговско отделение - 3 състав, в правния мир остават да съществуват два частни документа, издадени от С. „П. връх”, противоречащи един на друг - протокол на УС на С. „П. връх” от 21.10.2011 г., където е констатирано моето отпадане към 21.10.2011 г. поради „неплащане на дължим членски внос”, и протокол от Общото събрание на С. „П. връх”, проведено на 11.05.2014 г., с решението по т. 6, б.”В” на което съм „изключен”, според който съм бил член до 11.05.2014 г. /приложени и приети по делото/”. За въпроса по т. 1 се твърди, че е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителните указания в Тълкувателно решение №1/06.12.2002 г. по т. д. №1/2002 г. на ОСГК на ВКС; за въпросите по т. 2 и т. 3 - че са решени в противоречие с цитираното тълкувателно решение и с изброена задължителна практика на ВКС по чл. 290 ГПК; за въпроса по п.4 - че въззивното решение е постановено в противоречие със задължителна практика на ВКС, създадена по реда на чл. 290 ГПК, а за въпроса по п.7 - че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По отношение на въпросите по п.5 и п.6 касаторът се позовава на задължителните указания в т. 1 Тълкувателно решение №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, според които Върховният касационен съд следи служебно за допустимостта на въззивното решение и ако съществува вероятност решението да е недопустимо, следва да го допусне до касационно обжалване за проверка на допустимостта по реда на чл. 290 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Йонкова

Решение №****/**.**.2012 по дело №****/2011

за допустимостта правото за унищожение на до[/aam]******говор, сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия да бъде предявено с възражение.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Борислав Белазелков

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.79 лв. / 0.40 € на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела