чл. 35 ЗЗД

„1. В рамките на компетентността на ОС ли е да взема решение за изключване на лица, за които не са приложени доказателства по делото да е спазен формалния ред за приемането им, въз основа на който да е възникнало валидно членство по смисъла на устава и З., от което С. „П. връх” да черпи права; 2. Длъжен ли е съдът, след преценка данните по делото, преди да се произнесе с диспозитив в решението си, да отрази в мотивите като безспорно установено наличието или не на възникнало валидно членство по смисъла на устава и З.; 3. Длъжен ли е съдът да направи самостоятелна преценка на всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, доводите и възраженията на страните, да определи коя е установената фактическа обстановка и върху кои доказателства се основава, да посочи кои релевантно за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани, съобразно доказателствената тежест, и въз основа на това конкретно и ясно да изложи в решението си върху кои доказателства основава изводите си в решението; 4. Задължен ли е съдът да обсъди направеното от страната признание на факт по смисъла на чл. 175 ГПК, който е от съществено значение за решаване на делото и което признание дава отговор на фактическия и правен въпрос по повдигнатия спор; 5. Допустимо ли е да се променя правното основание на претенцията във въззивното производство, след като с доклада по делото на основание чл. 146 ГПК първата инстанция вече се е произнесла по правната квалификация на иска и същата е различна от приетата от въззивния съд; Допустимо ли е да се променя правната квалификация на иска от въззивния съд, без да се е произнесъл по правилността на определената от първата инстанция; 6. Недопустимо ли е решение на въззивния съд, при което има противоречие между мотиви и диспозитив - съдът постановява диспозитив, с който потвърждава решение на първоинстанционния съд с различна от новоприетата правна квалификация от въззивната инстанция; 7. Решен ли е спора по същество съгл. чл. 271, ал. 1 ГПК, ако след постановяване на решение №376/27.11.2015 г. по т. д. №505/2015 г. по описа на Апелативен съд - П., търговско отделение - 3 състав, в правния мир остават да съществуват два частни документа, издадени от С. „П. връх”, противоречащи един на друг - протокол на УС на С. „П. връх” от 21.10.2011 г., където е констатирано моето отпадане към 21.10.2011 г. поради „неплащане на дължим членски внос”, и протокол от Общото събрание на С. „П. връх”, проведено на 11.05.2014 г., с решението по т. 6, б.”В” на което съм „изключен”, според който съм бил член до 11.05.2014 г. /приложени и приети по делото/”. За въпроса по т. 1 се твърди, че е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителните указания в Тълкувателно решение №1/06.12.2002 г. по т. д. №1/2002 г. на ОСГК на ВКС; за въпросите по т. 2 и т. 3 - че са решени в противоречие с цитираното тълкувателно решение и с изброена задължителна практика на ВКС по чл. 290 ГПК; за въпроса по п.4 - че въззивното решение е постановено в противоречие със задължителна практика на ВКС, създадена по реда на чл. 290 ГПК, а за въпроса по п.7 - че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По отношение на въпросите по п.5 и п.6 касаторът се позовава на задължителните указания в т. 1 Тълкувателно решение №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, според които Върховният касационен съд следи служебно за допустимостта на въззивното решение и ако съществува вероятност решението да е недопустимо, следва да го допусне до касационно обжалване за проверка на допустимостта по реда на чл. 290 ГПК.