чл. 134 ал. 2 т. 2 ЗУТ
Чл. 134. […] (2) Влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят, освен на основание по ал. 1, и когато: […]
2. (изм. – ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.; доп., бр. 13 от 2017 г.) при изменение на кадастрален план или при одобряване или изменение на кадастрална карта в урегулирана територия имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните или е установена непълнота или грешка в кадастралната карта, използвана като основа за изработване на подробен устройствен план;
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Длъжен ли е въззивният съд да следи за редовността на исковата молба и какви са правомощията на въззивната инстанция при констатиране на нередовност. В конкретния случай относно: несъответствие между основание и петитум относно обема на претендираните права на собственост; конституиране по делото на задължителни другари - съсобственици в имота, и индивидуализиране на процесния имот?
При установителен иск за собственост, съединен с иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, предявен само от един от съсобствениците на придадена по регулационен план към съседен УПИ част от поземлен имот, допустимо ли е при уважаване на иска този съсобственик/ищец да бъде признат за изключителен/единствен собственик на претендираната с исковата молба площ от имота?
След като обяви решението по делото, допустимо ли е районният съд сам или по указание на въззивния съд да го измени, и чия е инициативата за поправка на допуснатите в решението очевидни фактически грешки?
Представлява ли очевидна фактическа грешка постановеният диспозитив, който не е съобразен с естеството на предявеният иск (в конкретния случай с иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР), и допустимо ли е неговото прецизиране и поправяне по указания на въззивната инстанция?
При предявен иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР какви са критериите, по които се установяват границите на поземлените имоти в кадастралната карта, когато те са урегулирани. Следва ли при направено възражение, че не е изяснен регулационният статут на процесния имот, съдът да назначи съдебно-техническа експертиза за изясняване на това обстоятелство?
Счита ли се, че регулацията е приложена, когато при действието на ЗУТ е извършена промяна в предназначението на УПИ, към който е придадена част от съседен имот, съставен е акт за частна общинска собственост за този УПИ, издадени са строителни разрешения, извършено е строителство в имота и при одобряване на кадастралната карта имотните граници на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място] съвпадат с регулационните линии по действащия дворищнорегулационен план на [населено място] от 1987 г.?
Задължен ли е съдът да обсъди всички допустими и относими към спорния предмет искания, доводи и възражения на страните, съгласно изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК, и да постанови решението си въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка - в конкретния случай относно осъществявано от ответника добросъвестно владение (по договор за покупка на ПИ), извършеното законно застрояване на стопанска постройка въз основа на ОПС и приложението на чл. 43 ЗКИР?
Налице ли е „приложен план“ за УПИ *-други дейности, в кв. 63 по ПУП от 1987 г. на [населено място], собственост на ответника по делото, съгласно разясненията, дадени с ТР №3/15.07.1993 г. по гр. д. №2/1993 г. на ОСГК на ВКС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Розинела Янчева
чл. 124 ГПК, чл. 131 ГПК, чл. 134 ал. 2 т. 2 ЗУТ, чл. 200 ЗУТ, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 247 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 54 ал. 2 ЗКИР, чл. 54 ал. 4 ЗКИР
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Допустимо ли е в производство по отстраняване недостатъци на подадена искова молба по иск за собственост спорната реална част от имота да бъде индивидуализирана чрез заключение на вещо лице и може ли съдът да върне исковата молба на основание по чл. 129, ал. 3 и ал. 4 и чл. 130 ГПК, преди да допусне исканата експертиза за индивидуализация на спорната част?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гълъбина Генчева
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Дали въззивният съд е изпълнил задължението си по т. 4 ТР№1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, когато констатира нередовност на исковата молба, да я остави без движение с указания на ищеца да ги отстрани? (По иск за възстановяване на премахната ограда и преустановяване на неоснователни действия, с които се пречи на ищците да упражнява правото си на собственост върху поземлен имот)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Атанас Кеманов
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Приложима ли е разпоредбата на чл. 2, ал. 3/отм./ ЗОС към всички обекти на общинската собственост /сгради и постройки/, или се отнася единствено до обекти, които не са придобити от общината по смисъла на пар. 7, ал. 1, т. 6 ЗМСМА, доколкото изброените в тази разпоредба обекти имат специфичен статут на общинска инфраструктура с местно значение, предназначени за административните потребности на общините, както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване?
Има ли разпоредбата на пар. 7, ал. 1, т. 6 ЗМСМА характера на специална по отношение на чл. 2, ал. 3/отм./ ЗОС?
Създава ли статутът на търпимост на строеж задължение за собственика на терена да търпи създаденото от незаконния строеж ограничение на правото си на собственост?
Допустимо ли е при постановяване на решението си съдът да обсъжда писмени доказателства, които не са ангажирани в производството по надлежния ред, а за тяхното евентуално съществуване се съди единствено от заключението на вещото лице, което твърди, че са ангажирани като доказателства в друго производство? Допустимо ли е заключението на вещото лице да бъде ценено като косвено доказателство за съществуването на официален документ, при положение, че такъв документ не е ангажиран като доказателство по делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гълъбина Генчева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Имат ли правен интерес съсобственици от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост при условие, че страните по такъв иск не оспорват квотите си в съсобствеността на реално съществуващ имот, който не е отразен в кадастралната карта, а представлява част от имот с други граници и по-голяма квадратура, за който ответниците са се снабдили с нотариален акт по реда на обстоятелствената проверка за право на собственост по давностно владение върху 1/2 ид. част от имота въз основа на допусната в кадастралната карта грешка, който имот е включен с други имоти по регулационния план в урегулиран поземлен имот?
В този случай възможно ли е без да се отмени така издаденият констативен нотариален акт (КНА) за имот, различен от този на съсобствениците, да се защитят правата на ищците - съсобственици, единствено и само с иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, без да се промени записването в кадастралния регистър, доколкото въз основа на издадения неверен констативен нотариален акт ответниците са вписани като съсобственици с 1/2 ид. част върху имота по сгрешената кадастралната карта и след поправката й те ще продължат да фигурират в кадастралния регистър като такива на оставащата част от отразения в сега действащата КК имот с неверни граници - т. е. налице ли е преюдициалност на предявения ОУИ спрямо иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР?
Има ли определящо значение за правния интерес при тази конкретна хипотеза на снабдяване с нотариален акт по реда на обстоятелствената проверка от съсобственик за имот по сгрешена КК фактът, че в хода на процеса ответниците - съсобственици, не оспорват квотата на ищците в съсобствеността върху имота, който не е отразен в КК?
Може ли съдът да игнорира изцяло заключение на вещото лице и сам да се произнесе по въпроси, относно които не притежава нужните специални знания?
При установена причинно-следствена връзка чрез специални знания на вещо лице - геолог между действия на ответниците - т. е. човешка дейност, изразяваща се в незаконно извършено надстрояване, и увреждане на жилището на ищците, може ли съдът да приеме в противоречие с формалната и правната логика, че не субективни, а обективни фактори са причина за увреждането, без наличие на други доказателства за това, или какво е значението на експертното заключение в гражданския процес, още повече когато се касае до строго специфични знания - като тези на геолог в случая, а не например до изчисления, които може да направи съдът със знанията, с които разполага?
Длъжен ли е съдът да извърши цялостната преценка на доказателствения материал - поотделно и в съвкупност, като приложи и последиците на тежестта на доказване в гражданския процес?
При извършен незаконен строеж в съсобствена сграда без съгласието на съсобственика и без наличие на учредено ограничено вещно право или друго бреме, което да задължава съсобственика да търпи различни по характер въздействия върху сградата - в случая извършено незаконно надстрояване, следва ли да се приеме, че предявеният иск по чл. 109 ЗС е основателен, тъй като за съсобственика се създават пречки по-големи от обикновените при упражняване на правото му на съсобственост върху сградата?
Създават ли се пречки по-големи от обикновените за съсобственик в сграда, ако друг съсобственик извърши незаконно надстрояване в същата сграда, което утежнява конструкцията и предизвиква срутищни и свлачищни процеси под основите й?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Радост Бошнакова
чл. 109 ЗС, чл. 12 ГПК, чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 134 ал. 2 т. 2 ЗУТ, чл. 172 ГПК, чл. 195 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 250 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 296 т. 2 ГПК, чл. 50 ЗС, чл. 537 ал. 2 ГПК, чл. 54 ал. 2 ЗКИР, чл. 54 ал. 4 ЗКИР, чл. 78 ал. 3 ГПК
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
Дали въззивният съд е изпълнил задължението си по т. 4 ТР№1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, когато констатира нередовност на исковата молба, да я остави без движение с указания на ищеца да ги отстрани? (По иск за възстановяване на премахната ограда и преустановяване на неоснователни действия, с които се пречи на ищците да упражнява правото си на собственост върху поземлен имот)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Атанас Кеманов
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
в изложението към жалбата на касатора е обуславящ изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, но същият не е разрешен в противоречие с т. 3 на ТР №1 от 09.12.2013 год. на ВКС по тълк. д. №1/2013 год., ОСГТК. По смисъла на възприетите в него тълкувателни постановки, въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, когато е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. В протоколното си определение от 21.02.2022 год. Софийският градски съд изрично е посочил, че допуска съдебно-техническа експертиза на основание чл. 273, вр. чл. 195 ГПК, с оглед наведените във въззивната жалба оплаквания за необоснованост на първоинстанционното решение и предвид обстоятелството, че приложимите материалноправни норми на ЗУТ са императивни. При тези констатации, същият не само разполага с правомощието да назначи съответната съдебно-техническа експертиза, но и е длъжен да го направи по смисъла на възприетото в цитираното тълкувателно решение. Касаторът е поставил въпроса си в контекста на обратната хипотеза, а именно: „Може ли въззивният съд служебно да събере доказателствата, когато не е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма?“. В този смисъл повдигнатият въпрос се явява некоректно поставен, доколкото не кореспондира с фактическата и правна рамка на делото, поради което и не обосновава допускане на касационно обжалване в приложното поле на хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от Върховен касационен съд
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
се поддържа, че въззивното решение е постановено в противоречие с ТР №8/2016г. по т. д. №8/2014г. на Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС; ТР №3 от 15.07.1993г. по гр. д. №2/1993г. на ОСГК на ВС, ТР №3/28.03.2011г. по т. д. №3/2010г. на ОСГК на ВКС; решение №196/06.02.2017г. по гр. д. №2151/2016г. на ВКС, І г. о.; решение №102 по гр. д.№5728/2015г. на ВКС, І г. о.; решение №1109/09.12.2008г., постановено по реда на пар. 2, ал. З ПЗР ГПК по гр. д. №3117/2007г. на ВКС, ІІІ г. о.; решение №1008/14.09.2009г. по гр. д. №3465/2007г. на ВКС, І г. о.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Светлана Калинова
Определение №****/**.**.2021 по дело №****/2021
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Светлана Калинова
Определение №****/**.**.2020 по дело №****/2019
Налице е съмнение за недопустимост на решението на въззивната инстанция, която е приела в решаващите правни мотиви, че релевантният момент за установяване на правата на ищеца е момента на одобряване на кадастралната карта / 2004г./ . Същевременно искът по чл. 54 ал.2 ЗКИР е предявен и разгледан от първоинстанционния съд за установяване на правата на ищеца към настоящия момент. Като последица от определения предмет на делото – установяване на собствеността към минал момент, въззивният съд не е разгледал, приемайки за ирелевантно, правоизключващото възражение на ответника-касатор , че е собственик на процесния имот към настоящия момент.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бранислава Павлова
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.