Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

чл. 2 ал. 2 т. 5 ЗДС

Чл. 2. […] (2) Публична държавна собственост са: […]
5. имотите от национално значение, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално значение чрез общо ползване, определени от Министерския съвет.

чл. 2 ал. 2 т. 5 ЗДС

Чл. 2. […] (2) Публична държавна собственост са: […]
5. имотите от национално значение, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално значение чрез общо ползване, определени от Министерския съвет.

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1. Допустимо ли е въззивният съд да приеме дадено обстоятелство, от което произтичат претендираните права и възражения, за недоказано, ако обстоятелството не е било оспорено от съответната страна и първоинстанционният съд не го е включил в доклада си въобще, нито пък като такова, подлежащо на доказване, респ. не е указал на ползващата се от това обстоятелство страна, че не сочи доказателства за неговото установяване, съответно и ако самият въззивен съд не упражни в тази насока правомощията си по чл. 129, ал. 4, във вр. с ал. 2 ГПК; 2. Допустимо ли е въззивният съд да определи дадено обстоятелство като спорно и без да е налице оспорването му от някоя от страните в процеса и без включване от първоинстанционния съд на това обстоятелство в доклада по делото, съответно да го цени като недоказано, без преди това да даде указания относно необходимостта за доказване на конкретния релевантен факт и насочи страните към предприемане на съответните съдопроизводствени действия по посочване на относими доказателства съобразно с разпределената от съда доказателствена тежест; 3. Допустимо ли е с оглед принципа на служебното начало в гражданския процес, съдът да се произнесе по непредявени от страна възражения; 4. Допуснал ли е съдът нарушение на принципа на служебното начало в гражданския процес, предоставящо му възможността, съставляващо и негово задължение, да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа страна, ако пристъпи към постановяване на решение преди делото да е напълно изяснено; 5. Ако в резултат на археологически разкопки или други археологически проучвателни работи бъде открита вещ с признаци на недвижим паметник на културата и същата е закрепена трайно върху частен имот, който не е бил отчужден, става ли този имот публична държавна собственост по силата на закона, или държавата придобива единствено правото на суперфициарна собственост върху така закрепения недвижим паметник на културата; 6. Промяната на предназначението на недвижим имот, който след 09.09.1944 г. е бил отчужден или отнет не по предвидения от закона ред, явява ли се пречка за неговото реституиране по реда на ЗВСВОНИ и ЗВ; 7. Водят ли фактическите и правните действия на държавата, заключващи се до откриване на археологически обект, трайно закрепен към неотчужден имот, собственост на частно лице, както и неговото реставриране и експониране с музейна цел, до превръщането на частния имот в публична държавна собственост, щом не са налице условията и действията/процедурата за придобиване на музеен статут на имота, предвидени в разпоредбите на чл. 16, ал. 1 ЗПКМ /отм./ и чл. 2а, във вр. с чл. 146, ал. 1 ЗКН; и 8. Може ли музей, учреден било по реда на ЗПКМ /отм./, било на ЗКН, да бъде собственост на частни лица, включително и на законно регистрирани вероизповедания. Релевира се и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Пламен Стоев

Решение №****/**.**.2020 по дело №****/2016

Длъжен ли е въззивният съд, ако прецени, че определени писмени доказателства не са самостоятелно доказателство за правото на собственост /което въззивният съд е приел според касатора за съставените от Интендантството и държавата описи на личните имоти на бившия цар и протокола от 11.08.1946г. за изземване на имотите на бившия цар/, да зачете тяхната доказателствена стойност за установяване на други релевантни обстоятелства по делото съобразно доводите на ответниците и конкретно: да прецени дали тези доказателства установяват субективното отношение на държавата, респ. Интендантството към осъществяваното владение върху процесния имот – да счита и да третира тези имоти като имоти, лична собственост на царя; да прецени дали тези доказателства, съставени от Интендантството и държавата, не са резултат от действия, несъвместими с желание за ползване от изтеклата давност по смисъла на чл.7 от ЗД/отм./; да прецени дали тези доказателства, от Интендантството и държавата, не са доказателства, оборващи презумпцията на чл.303, ал.1 ЗИСС/отм./?
Може ли съдът да основе фактическите констатации относно извършено строителство и осъществено владение на свидетелски показания, които не почиват на преките впечатления предвид отдалечения период от време, в който е извършвано строителството и е осъществявано владението или когато свидетелските показания не са преки поради отдалечеността във времето на събитията, те не следва да бъдат кредитирани? Може ли въобще с непреки свидетелски показания /давани от лица, които са възприемали данните от непосредствени очевидци и съвременници на събитията/ да се установява владението и периода на неговото осъществяване като елемент от придобивната давност и съответно строителството на сгради?
Могат ли при действието на чл.78 ЗИСС /отм./ да бъдат придобити по приращение сгради от лице, което не е собственик на терена към момента на построяването им /с оглед извода на въззивния съд че сградите са придобити от държавата по приращение на основание чл.78 ЗИСС/отм./ и при наличие на данни, че сградите са строени преди 1930г.?
Може ли Интендантството да завладее, т.е. да има фактическа власт и да свои за себе си частните имоти на царя, за които е било задължено по силата на §94, т.12 от Правилника за управлението на цивилната листа на Н.В.Царя да държи подробен инвентар и да се грижи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Светлана Калинова

Решение №****/**.**.2020 по дело №****/2019

Имал ли е характер на публична държавна собственост съгласно чл. 17, ал. 2 КРБ, пр.2, вр. чл.18 КРБ имот, който към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ – 25.02.1992 г. и преди приемане на ЗДС – 1996 г., е предоставен на орган на държавна власт да го стопанисва и управлява в интерес на гражданите и на обществото, в съответствие с интересите на националната сигурност, за изпълнение на функциите му, свързани със съхраняването и контролирането на държавните резерви и военновременните запаси в страната?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гълъбина Генчева

Определение №****/**.**.2020 по дело №****/2019

Имал ли е характер на публична държавна собственост съгласно чл.17, ал.2 КРБ, пр.2, вр. чл.18 КРБ имот, който към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ – 25.02.1992 г. и преди приемане на ЗДС – 1996 г. е предоставен на орган на държавна власт да го стопанисва и управлява в интерес на гражданите и на обществото в съответствие с интересите на националната сигурност за изпълнение на функциите му, свързани със съхраняването и контролирането на държавните резерви и военновременните запаси в страната?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гълъбина Генчева

Решение №****/**.**.2018 по дело №****/2017

1. С какви доказателства се установява правосубектността и валидно учреденото процесуално представителство на поместна православна църква?
2. Обявяването на иконостаса на един храм за паметник на културата с национално значение придава ли това качество и на самия храм и възниква ли на това основание публична държавна собственост върху храма?
3. Кой е пасивно легитимиран да отговаря по иск с правно основание чл.108 ЗС за имот, за който е съставен акт за държавна собственост – министерството, на което имотът е предоставен от държавата за управление или юридическото лице на негова бюджетна издръжка, на което министерството е предоставило имота за управление?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гълъбина Генчева

Определение №****/**.**.2015 по дело №****/2014

по смисъла на посочената норма. Оплакванията са изцяло относно неправилност на въззивното решение, с което е прието, че сключеният между страните договор няма характеристиките на договор за наем. Опит на поставяне на правен въпрос е направен при позоваване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като: въпросът за природата на договора за наем”. Този въпрос е общ и теоретичен и е поставен извън контекста на спора. Независимо от това, ако формулировката се обвърже с довода, че сключеният между страните договор е нищожен, поради неизпълнението на реда по чл. 17, ал. 2 на Правилника за реда за упражняване на правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала, то въпросът дали договорът между страните има характеристиките на договор за наем, би бил от значение. От друга страна, въззивният съд е приложил специалния закон – ЗФВС и ППЗФВС относно предоставянето на спортни услуги и различната му уредба в сравнение с правилата за отдаването под наем, на които се позовава касаторът. Посоченият ред е съобщен от ищеца в допълнителната искова молба и ответникът не е направил конкретни възражения в допълнителния отговор.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Тотка Калчева

Определение №****/**.**.2013 по дело №****/2012

допустимо ли е съдът при липса на изрична нормативна уредба на статута на пещерите да прилага по аналогия уредбата, касаеща други защитени местности; когато един конкретен природен обект, който не е включен в списъка на обектите- изключителна държавна собственост, се намира на територията на защитена местност, изрично посочена в списъка на обектите- изключителна държавна собственост, следва ли автоматично този обект да се счита за обект - изключителна държавна собственост, без по законодателен път да му е отреден такъв статут; допустимо ли е съдебен, а не законодателен орган, да отрежда статут- изключителна държавна собственост на един природен обект.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Дияна Ценева

Решение №****/**.**.2011 по дело №****/2010

Съставлява ли акт на преструктуриране чрез отделяне на стопанската дейност съгласно § 5 от ПЗР на Закона за горите, апортирането през 2001 год. като непарична вноска в частно търговско дружество, в което държавата е акционер, на предоставен за оперативно управление по чл. 12 ЗГ/отм./ на горско стопанство недвижим имот – публична държавна собственост?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд, съдия Стойчо Пейчев

12 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право