Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1. Допустимо ли е въззивният съд да приеме дадено обстоятелство, от което произтичат претендираните права и възражения, за недоказано, ако обстоятелството не е било оспорено от съответната страна и първоинстанционният съд не го е включил в доклада си въобще, нито пък като такова, подлежащо на доказване, респ. не е указал на ползващата се от това обстоятелство страна, че не сочи доказателства за неговото установяване, съответно и ако самият въззивен съд не упражни в тази насока правомощията си по чл. 129, ал. 4, във вр. с ал. 2 ГПК; 2. Допустимо ли е въззивният съд да определи дадено обстоятелство като спорно и без да е налице оспорването му от някоя от страните в процеса и без включване от първоинстанционния съд на това обстоятелство в доклада по делото, съответно да го цени като недоказано, без преди това да даде указания относно необходимостта за доказване на конкретния релевантен факт и насочи страните към предприемане на съответните съдопроизводствени действия по посочване на относими доказателства съобразно с разпределената от съда доказателствена тежест; 3. Допустимо ли е с оглед принципа на служебното начало в гражданския процес, съдът да се произнесе по непредявени от страна възражения; 4. Допуснал ли е съдът нарушение на принципа на служебното начало в гражданския процес, предоставящо му възможността, съставляващо и негово задължение, да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа страна, ако пристъпи към постановяване на решение преди делото да е напълно изяснено; 5. Ако в резултат на археологически разкопки или други археологически проучвателни работи бъде открита вещ с признаци на недвижим паметник на културата и същата е закрепена трайно върху частен имот, който не е бил отчужден, става ли този имот публична държавна собственост по силата на закона, или държавата придобива единствено правото на суперфициарна собственост върху така закрепения недвижим паметник на културата; 6. Промяната на предназначението на недвижим имот, който след 09.09.1944 г. е бил отчужден или отнет не по предвидения от закона ред, явява ли се пречка за неговото реституиране по реда на ЗВСВОНИ и ЗВ; 7. Водят ли фактическите и правните действия на държавата, заключващи се до откриване на археологически обект, трайно закрепен към неотчужден имот, собственост на частно лице, както и неговото реставриране и експониране с музейна цел, до превръщането на частния имот в публична държавна собственост, щом не са налице условията и действията/процедурата за придобиване на музеен статут на имота, предвидени в разпоредбите на чл. 16, ал. 1 ЗПКМ /отм./ и чл. 2а, във вр. с чл. 146, ал. 1 ЗКН; и 8. Може ли музей, учреден било по реда на ЗПКМ /отм./, било на ЗКН, да бъде собственост на частни лица, включително и на законно регистрирани вероизповедания. Релевира се и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.