чл. 74 ал. 3 ТЗ

1. „Следва ли правният интерес да се определя като евентуална материална възможност за различен съдебен акт или следва да се приеме стриктно нормата на закона, доколкото всяко едно изменение на състава на дружеството има пряко отношение към членствените отношения, доколкото същността на бизнеса е акумулирането на възможности и строго целево ориентиране на корпоративната структура, в т. ч. и въпросите за дивиденти, за съсобственост и използване на активите и конкретно гарантиране на пълното установяване на фактите касателно бъдещото съдебно решение, ограничаване възможностите за злоупотреба от страна на управителя, и от страна на особен представител, а с това и стабилност на търговския оборот и корпоративната сигурност”; 2. „Следва ли да се отрича правният интерес от отхвърляне на иска за отмяна на решенията на ОС, като вид негативен правен интерес на иск, т. е. отрицателен установителен иск, както и пряко свързано с правото за предявяването на други инцидентни установителни искове досежно членствените правоотношения, различен от конституционния /конститутивния- бел. на настоящия състав/ иск на ищеца за отмяна на решението на ОС, доколкото именно справедливото конкуриране на аргументите за оставяне в сила или отмяна на решението на ОС, известни в детайли единствено на членовете на дружеството, гарантират пълното и цялостно защитаване както на интересите на дружеството, така и интересите на чуждестранните инвеститори и на всеки един съдружник, особено при предположение за икономическо доминиране и злоупотреба с управлението и активите на дружеството, доколкото обратното означава даване на възможност на икономическо надделяване над справедливото прилагане на закона. Частният касатор се позовава на следната практика на ВКС: решение по т. д. №695/2012 г., решение по т. д. №3197/2013 г. и определение по т. д. №1615/2017 г., както и на ТР №8/2012 г. на ОСГТК на ВКС Цитирано е и Решение на СЕС по дело С-269/2012, без изрично позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 2, предл. второ ГПК. Допълнителната селективна предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК е бланкетна, а поддържаните самостоятелни основания за достъп до касационен контрол не са мотивирани.