чл. 59 ал. 2 СК

Нищожно ли е решението, доколкото съдържа противоречие между диспозитива и мотивите, както и между самите мотиви, и волята на съда не е ясна?
Нищожно ли е решение, от което не става ясно дали се разглежда спор за родителски права за първи път или се иска изменение на мерките, както и дали привременните мерки, постановени по делото са отменени или не?
Незаконосъобразно ли е определянето на привременни мерки по чл. 127, ал. 3 СК при промяна на обстоятелствата и конкретно на обичайното местопребиваване на детето в друга държава-членка и по отношение на него няма сключено споразумение между родителите за родителски права?
Следва ли спорът за родителски права и издръжка да се решават чрез иск по чл. 127, ал. 2 СК, вр. чл. 59, ал. 2 СК наново или следва да се приеме за искане за изменение на мерките на основание чл. 59, ал. 9 СК в случай, че майката е променила обичайното местопребиваване на детето от ФР Германия в България и има влязло в сила решение на друга държава-членка на ЕС (конкретно ФР Германия) за упражняване на родителски права по отношение на малолетно дете съвместно от двамата родители и липсва сключено споразумение между родителите за режим на лични контакти, изпълнимо на територията на Република България, поради това че съгласно последното съдебно споразумение между родителите от 08.07.2022 г. относно режима на лични контакти на детето с бащата е посочено, че важи само за територията на Република Германия?
Представлява ли съществено процесуално нарушение, ако съдът не е изискал и събрал служебно доказателства относно това дали са решени въпросите относно родителските права, режима на лични контакти с детето и издръжката в другата държава-членка и да даде указания на ищеца за поправяне на редовността на исковата молба в тази връзка?
Недопустимо или неправилно е решението на въззивния съд, с което се отменя като недопустимо решението на първа инстанция в частта, с което бащата е осъден да заплаща издръжка на детето си, въпреки наличието на искане за произнасяне от съда по въпросите по чл. 127, ал. 2 СК, както и отправяне на искане от майката за определяне на издръжка на бащата?
Следва ли съдът по новото обичайно местоживеене на детето служебно да реши въпроса относно издръжката на детето при очевидна промяна в обстоятелствата и промяна в нуждите на детето и възможностите на родителя да я дава, доколкото има постановено решение на съд в друга държава-членка?
Следва ли съдът в решението си да разгледа всички наведени доводи и твърдения на страните, както и доказателствата, представени и от двете страни или следва да посочи само тези, на които основава решението си?
Следва ли въззивният съд да формира решението си на базата на цялостен анализ на събраните доказателства по делото в своята съвкупност?
Длъжен ли е въззивният съд при предоставяне упражняването на родителските права и определяне режима на личен контакт на детето с другия родител да прецени всички обстоятелства и спецификите на всеки конкретен случай с оглед най-добрия интерес на детето, като вземе предвид: родителските качества на всеки един от родителите; опитите за отчуждение чрез ограничаване на контакта с другия родител и чрез “очернянето” му пред детето; полаганите до момента грижи; желанието и способността им да се грижат за детето; връзката между родителите и детето, отношенията между тях и готовността им да го подкрепят и подпомагат в развитието му като личност; социалното обкръжение на родителите и възможността да получават помощ при отглеждане на детето от трети лица; привързаността на детето към всеки от тях, желанията, чувствата и потребностите на детето, съобразени с неговата възраст и пол; отношенията между двамата родители помежду им и към детето; наличие на родителско отчуждение, неговата степен и опасността за причиняване или вредата, която евентуално е причинена на детето свързана с отчуждението и други?
Съществено процесуално нарушение ли е, когато съдът не е спрял производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК и недопустимо ли е решението, доколкото не е съобразено с изхода по обуславящия спор?
Ограничаването на контакта на детето с другия родител и опитът за отчуждаване на детето от него показателно ли е за възпитателските качества на родителя и определящо ли е за предоставянето на детето на другия родител?
Доколко полът на детето е определящ при предоставянето на дете от мъжки пол на бащата?
Доколко наличието на данни за физическо и психическо насилие от единия родител спрямо детето е определящо при определяне на това при кого от двамата родители да живее то?
Укриването на телефона на детето и недопускането да го ползва и да осъществява връзка с баща си, когато е свободно и има желание за това, съставлява ли опит за отчуждаване или психическо насилие спрямо детето, предвид привързаността му към другия родител и обстоятелството, че живеят в различни държави и на голямо разстояние помежду си?
Допустимо ли е съдът да ограничава контактите между детето и другия родител, осъществявани чрез интернет или телефон връзка, само в определени часове и дни?
Следва ли да се назначи повторна експертиза по делото, доколкото първата е необоснована, не е подкрепена с доказателства и е оспорена от едната страна като неправилна?
Доколкото родителят, на когото не са предоставени родителските права, и детето живеят в различни държави и на голямо физическо разстояние помежду си, следва ли съдът да присъди по-разширен режим, включващ по-дълги периоди с преписване при този родител, съобразени с учебните занимания на детето?