1. Въззивният съд длъжен ли е да установи собствена фактическа обстановка по делото, като анализира приобщените по делото доказателства; 2. В контекста на своевременно въведеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат пред първоинстанционния съд, въззивният следва ли да анализира свидетелските показания в тяхната цялост и взаимна връзка и да ги отнесе към мотивите на решението си; 3. В случаите когато вещото лице не притежава нужната квалификация и неговото заключение е оспорено пред първоинстанционния съд, въззивният съд, с оглед изясняване на делото от фактическа страна, длъжен ли е служебно да назначи експертиза, без да е въведено такова оплакване пред него; 4. Какъв е критерият за справедливост, влиза ли в обсега на обстоятелствата, определени като релевантни от ППВС №******г., присъждането на приблизително еднакви обезщетения за неимуществени вреди по сходни казуси; 5. Длъжен ли е съдът да изложи мотиви, как е приложил обществения критерий за справедливост и как е определил конкретния размер обезщетението за неимуществени вреди; 6. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва ли обективните факти - стандартът на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането; 7. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, следва ли съдът да се произнесе за социално-икономическите условия в страната (над 23 минимални работни заплати за страната - 650 лв. за м. август 2021 г.) и да ги вземе предвид в мотивите на решението си.