1. „Дали действията на полицейските органи, които имат право да съставят АУАН, заповеди по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и ПАМ по ЗДвП и действията на разследващите полицаи, които имат компетентност да започват бързи и досъдебни производства по чл. 212, ал. 3/чл. 356, ал. 3/ НПК са една и съща процедура, по която предполагаемите извършители могат да черпят права на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ след прекратяване на бързото и досъдебното производство? Ако се приеме, че става дума за различни процедури следва ли обезщетяването за едната или за другата процедура да се отграничи по чл. 1 и по чл. 2 ЗОДОВ или да се смеси в една обща процедура по чл. 2 ЗОДОВ?“ и 2. „Дали действията на органите на досъдебното производство, свързани с образуването му чрез разпити на свидетели и изчакване на експертно заключение за изясняване на обективната истина съгласно чл. 13 НПК, без да е привличан някого към наказателна отговорност по реда на НПК, могат да се третират като обвинение срещу предполагаем извършител или не, като се има предвид и защитата, която дава закона с презумпцията за невиновност по чл. 16 НПК спрямо обвиняемите лица?“. По тези два въпроса касаторът не е конкретизирал допълнителните основания за допускане на касационен контрол, освен чрез бланкетно посочване на нормите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК /не е посочена практика на ВКС, с която въззивното решение да не е съобразено или обстоятелства, от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото/. Третият поставен правен въпрос е за съответствието на размера на обезщетението за неимуществените вреди с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща чл. 4 ЗОДОВ, при посочено разрешаване в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ППВС №4/23.12.1968г., ТР №3/22.04.2005г. по т. д. №3/2004г. на ОСГК на ВКС и ТР №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС.