чл. 80 изр. 1 ГПК

за разноските в гражданския исков процес съдът се произнася със съдебния акт, с който приключва делото. Съгласно чл. 78 ГПК правото на разноски е предоставено на тази от страните в процеса, за която делото има благоприятен резултат съобразно даденото разрешение на материалноправния спор, въведен с исковата молба. Поради производния характер на правото на разноски, в съдебната практика трайно е възприето схващането, че съдът не се произнася в диспозитива си, когато искането за присъждането им е неоснователно. По въпроса за разноските съдът се произнася в диспозитива само при основателност на искането, като в него посочва кому каква сума да се плати. С оглед на тази практика на ВКС, която настоящият съдебен състав споделя е правилен извода, че с определението по чл. 288 ГПК от 07.03.2022 г. по гр. дело №3226/2021 г. на ВКС, III г. о. съдебният състав се е произнесъл по искането на ответника по касационната жалба „Енерго - Про Продажби” АД за разноски по делото за касационната инстанция, като е преценил същото за неоснователно – не са представени доказателства за направени такива разноски. Поради това подадената молба от „Енерго - Про Продажби” АД от 15.03.2022 г. по чл. 248, ал. 1 ГПК представлява искане за изменение на постановеното определение от ВКС по гр. дело №3226/2021 г., III г. о. в частта за разноските.