чл. 301 ГПК

Може ли разменена по електронен път /мейл/ кореспонденция да удостовери валидно сключено облигационно правоотношение /договор/ в случай, че по делото не е било установено при условията на пълно и главно доказване авторството на разменената кореспонденция /т. е. на съответните изявления/? Може ли документ, който няма белезите на електронно изявление и не е подписан саморъчно от лицето, което се сочи за негов автор, а чрез дигитално изготвено факсимилие и е приложен към неподписано чрез КЕП електронно изявление /мейл/, да бъде източник на валидно облигационно правоотношение, респективно да обуслови по аргумент от чл. 293, ал. 4 ТЗ спазване на установената от страните писмена форма? Приложима ли е презумпцията по чл. 301 ТЗ, когато не е ясно от кого изхождат действията /волеизявленията/, извършени без представителна власт предмет на потвърждаване по този ред, и за които съдът е приел, че са източник на облигационната връзка между страните по договор №09092022/09.09.2022 г.? Може ли презумпцията по реда на чл. 301 ТЗ да се приложи по отношение на действия или волеизявления, които изхождат от самия законен представител на търговеца? Прилагането на презумпцията по чл. 301 ТЗ изисква ли да бъде предшествано от установяване по делото по безспорен начин на конкретния момент, в който търговецът /респективно неговият законен представител/ е узнал за извършените от негово име действия без представителна власт? Следва ли въззивната инстанция да обсъди всички доводи и възражения във въззивната жалба и да изложи конкретни мотиви за тях и следва ли да направи анализ на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност в рамките на наведените в жалбата доводи? Следва ли съдът да изпълни процесуалното си задължение по чл. 155 ГПК и да съобщи на страните в доклада си по чл. 146, т. 3 и т. 4 ГПК или в нарочно определение ноторно известен факт, на който обоснова част от крайните си изводи? Възможно ли е съдът да постанови решение, което е в противоречие с уговорките на страните в сключения между тях договор, който съгласно разпоредбата на чл. 20а, ал. 1 ЗЗД има сила на закон за тях и следва ли да тълкува действителната им воля реда на чл. 20 ЗЗД, когато уговорките са неясни, непълни или неточни? Може ли преценката за съответствие на спорната неустойка по реда на чл. 8.2 от договор за продажба на нерафинирано слънчогледово олио №09092022 да съставлява действителна клауза за неустойка при положение, че съдът не е формирал мотиви относно размера на вредите /предполагаеми или действителни/ на ищеца и без да е обосновал санкционния характер на спорната неустойка? Следва ли да се приеме, че е осъществен фактическият състав на чл. 8.2 от процесния договор в случай, че кредиторът е бил в забава, не е провел пълно и главно доказване във връзка с разпределената му с доклада тежест, че е доставил уговореното количество съгласно уговорения срок на уговореното място?