30 % отстъпка на всички годишни абонаменти !

Изберете и поръчайте

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК

Обжалване с частна жалба
Чл. 274. […] (3) Когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд подлежат:
1. определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото;

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Има ли преюдициално значение за спора предявеният иск по чл. 79 ЗС пред предявения иск за делба по гр. д. №6592/2017 г. на СРС, 144 с-в?
Могат ли съдебните решения, постановени по гр. д. №6592/2017 г. на СРС, 144-ти състав и в. гр. д. №8442/2020 г. на СГС, издадени по отношение на несъществуващ субект, да породят правни последици за страните по отношение на предявения иск за собственост, основан на чл. 79 ЗС, по гр. д. №46/2023 г. на РС-Лом?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гълъбина Генчева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Какво е съдържанието и обхватът на задължителната сила на мотивите на съдебното решение по чл. 223, ал. 2 ГПК в отношенията между подпомагана и подпомагаща страна? Следва ли съдът по второто дело да зачете фактическите констатации и правните изводи от мотивите на решението по първото дело между същите страни, и при какви условия може да не го направи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Теодора Гроздева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Може ли да се загуби и погаси и да не настъпи универсално правоприемство на владението като фактическо отношение да стане част от наследствената маса, когато наследодателят не е упражнил правото си, дадено му по силата на влязъл в сила съдебен акт, да поиска от съдебен изпълнител принудително възстановяване на владение срещу лицата, посочени в съдебния акт и неупражняването на това право да получи владението чрез съдебен изпълнител по силата на изпълнителен лист дава ли материално и процесуално право на наследниците да предявят иск по чл. 108 ЗС срещу трети лица? Доколкото владението е фактическо състояние и не е част от състава на наследството при смърт на невладеещия наследодател преминава ли правото на иска по силата на универсално наследствено правоприемство към наследниците, след като правото на владение не е част от състава на наследството и наследствената маса и допустим ли е иск по чл. 108 ЗС, предявен от наследници след като наследодателят приживе не е упражнил в 10 г. срок правото си на иск по чл. 108 ЗС и в тази хипотеза погасява ли се правото на иск по чл. 108 ЗС за наследниците на наследодателя? Може ли при ненаследено право иск за владение да се предяви допустим иск по чл. 108 ЗС за владение върху недвижим имот, което не е било упражнявано от наследодателя към момента на неговата смърт? При установяване на съществувалите фактически отношения, в които е участвал наследодателят при бездействие за упражняване на процесуалните и материални субективни права на иск по чл. 108 ЗС за недвижим имот, може ли да се придобие наследствено правоприемство на правото на иск, т. к. фактическите отношения поради бездействие на наследодателя и неупражняване на правото на иск не са част от наследството и наследствената маса? При законово регламентиране, че ефекти на настъпилото наследствено правоприемство не могат да се приложат към владението, защото то е фактическо състояние, а приемство има само в правата и задълженията, имат ли материално и процесуално право и обективна и субективна активна и пасивна легитимация в процеса и имат ли право на иск по чл. 108 ЗС наследниците?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Елизабет Петрова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

В хипотезата на предявен иск за установяване несъществуването на вписано в ТРРЮЛНЦ обстоятелство по партидата на дружество с ограничена отговорност, в което съдружник е друго юридическо лице и в основанието на исковата претенция са заявени твърдения, че волеизявленията на този съдружник относно оспорените с иска вписвания са формирани от лице, получило формална легитимация да го представлява чрез използване на неистински документи / кражба на фирма/, допустимо ли е по реда на чл. 372, ал. 2 ГПК ищецът да поиска този съдружник да бъде конституиран като ответник по предявения иск и да заяви петитум съдът да се произнесе по валидността на вписването на неговите управителни органи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Вероника Николова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Дали направеният нотариално заверен препис на документ по издаден от Търговския регистър официален препис на същия документ с нотариална заверка е допустим документ, удостоверяващ подлежащите на вписване обстоятелства?
Дали официално завереният препис от Търговския регистър на нотариално заверения Учредителен акт, с който е извършена непаричната вноска, и неговите нотариално заверени преписи представляват официално заверени извлечения?
Дали завереният препис на електронен документ, направен от Агенцията по вписванията, Търговски регистър, е официално заверен препис или не?
Относно приложното поле на нормата на чл. 8, ал. 2 и ал. 3 Правилника за вписванията в конкретния случай във връзка с чл. 591 ГПК и частните електронни документи по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент /ЕО/910/2014 г.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мирослава Кацарска

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Не допуска ли касационно обжалване на определение №3604/31.07.2025 г. постановено по в. ч. гр. д. №1590/2025 г. на Окръжен съд – Варна?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Николай Иванов

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Цената на иска за собственост подлежи ли на определяне въз основа на данъчната оценка на недвижимия имот, когато пазарната цена е значително по-висока и няма спор относно действителната цена? Пазарната стойност на имота прилага ли се като субсидиарен критерий за определяне цената на иска, когато данъчната оценка не съответства на действителната стойност или не може да се установи точна оценка? При определяне родовата подсъдност на иск за собственост върху недвижим имот следва ли съдът да изхожда от действителната стойност на правото? Длъжен ли е съдът да даде указания на ищеца за уточняване цената на иска, когато има съмнение относно стойността на имота? Следва ли при искове за собственост съдът да приема данъчната оценка като единствен критерий за определяне цената на иска и родовата подсъдност? Може ли съдът да определи цената на иска въз основа на данъчната оценка на недвижимия имот, без да разпореди проверка на пазарната стойност? Приемането на данъчната оценка като единствен критерий за определяне цената на иска може ли да доведе до неправилно преценяване на родовата подсъдност? Коя линия в съдебната практика е приложима: тази, която третира данъчната оценка като окончателен критерий или тази, която третира данъчната оценка само като ориентир и оставя възможност за доказване на действителната пазарна стойност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Веселка Марева

123784 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.79 лв. / 0.40 € на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела