Начало на писмено доказателство

за действителността на евентуалната десимулирана сделка. Излага и подробни съображения за необоснованост на въззивното решение, като твърди, че показанията на свидетеля Д. К., които според въззивния съд правят вероятно основателни твърденията на ответника по делото за наличие на симулативна сделка, не съдържат никакви данни за наличие на симулация в отношенията между ищеца и ответника. Поддържа, че въззивният съд изобщо не е отчел факта, че свидетелката М. не твърди, че не е получавала и предавала сумата, предмет на договора за заем, а че не си спомня, тъй като това се е случило отдавна, както и не е отчел характера на заеманата от нея длъжност през процесния период, а именно главен счетоводител и административен директор, предполагащи боравене с огромен поток от документи и информация. Счита за необоснован извода на въззивния съд, че счетоводството на дружеството е манипулирано, след като вещото лице не е изследвало конкретно този въпрос и при положение, че ноторно известно за съда е, че акционерните дружества публикуват ежегодно финансовите си отчети и подлежат на ежегоден одит, който се извършва от независим одитор. Поддържа, че въззивният съд е основал решението си изцяло на предположения, като е приел, че след като ищецът има вземания от заеми за 7 000 000 лева, без да е банкова институция, то това са обезпечения, с оглед съществуващата практика на дружеството да обезпечава оборотните си средства със заеми. Сочи, че съдът не е отчел, че дружеството е холдинг и в крайна сметка финансирането на различните дейности на дъщерните дружества се извършва със заеми, предоставяни със собствен или привлечен от банки капитал. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което бъде уважен предявеният иск.