Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
следва да е от значение за изхода на делото, да е формирал решаващата воля на съда и да е обусловил правните изводи по предмета на спора. По смисъла на т. 1 от цитираното тълкувателно решение касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с въззивното решение. Без касаторът да постави въпрос, обжалваният съдебен акт не може да бъде допуснат до касационен контрол. Върховният касационен съд би могъл само да конкретизира, преформулира, уточни и квалифицира правния въпрос от значение за изхода на спора, но не изцяло да го изведе от посочените в касационната жалба факти и обстоятелства, или от релевираните доводи за неправилност на решението, или от посочената съдебна практика. Непосочването на релевантния правен въпрос е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда сочените допълнителни основания. В случая от страна на жалбоподателя не е формулиран релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на съда, който да е разрешен от въззивния съд с обжалваното определение в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, или който да е от значение за точното прилагане на закона както и за развитието на правото, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Възпроизвеждането на текста на тези процесуалноправни норми в жалбата и изложението, не е основание за допускане на касационното обжалване.
– общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, са поставени въпросите: 1. Какво съдържание има понятието българин“ в пар.2, т. 1 ДР ЗБГ, удостоверяващо принадлежността на лицето към българската държава като неин гражданин или удостоверяващо етническа принадлежност?; 2. Допустим ли е иск по чл. 3, ал. 2 Закона за българите живеещи извън Република България /ЗБЖИРБ/, вр. чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК, единствено в случаите, когато лицето не разполага с документ от категорията на посочените в чл. 3 ЗБЖИРБ, който да установява и доказва факта, че живеещият извън България има български произход?; 3. Допустим ли е иск по чл. 3, ал. 2 Закона за българите живеещи извън Република България /ЗБЖИРБ/, вр. чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК, за лицето, единствено в случаите, при които е проведено административно производство по чл. 29, ал. 4 ЗБГ и не е признат българският произход на молителя в производството по придобиване на българско гражданство по натурализация?; 4. Следва ли производството по чл. 3, ал. 2 Закона за българите, живеещи извън Република България да се разглежда от първоинстанционния по степен съд като производство по реда на чл. 542 ГПК и сл. с конституиране на съответните заинтересовани страни?; 5. При изселване на български граждани по Спогодбата между Народна Република България и Република Турция за изселване от НРБ в Република Турция на български граждани от турски произход, чиито близки роднини са се изселили в Турция до 1952 година, ратифицирана с Указ №441 от 30.05.1968 година, влязла в сила от 19.08.1969 година, следва ли съдът да влага различно съдържание на понятията българин“ и български гражданин от турски произход?; 6. По какъв начин се съотнася понятието български поданик от небългарски произход по Закона за българското поданство, утвърден с царски указ №275, публикуван в Държавен вестник, бр. 288/20.12.1940 година към понятието българин“ с оглед различното третиране на лицата. Налице ли е идентитет между понятието произход и народност по Закона за българското поданство от 1940 година?; и 7. Следва ли съдът да отчита отбелязването на народността и вероизповеданието в съставените актове за раждане по отменения Законъ за лицата от 1907 година като обстоятелство, водещо до еднозначния извод, че лицето не е българин по смисъла на пар. 2, т. 1 ДР ЗБГ?. Сочи се наличие на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.