съдия Николай Иванов

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

от

следва да е от значение за изхода на делото, да е формирал решаващата воля на съда и да е обусловил правните изводи по предмета на спора. По смисъла на т. 1 от цитираното тълкувателно решение касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с въззивното решение. Без касаторът да постави въпрос, обжалваният съдебен акт не може да бъде допуснат до касационен контрол. Върховният касационен съд би могъл само да конкретизира, преформулира, уточни и квалифицира правния въпрос от значение за изхода на спора, но не изцяло да го изведе от посочените в касационната жалба факти и обстоятелства, или от релевираните доводи за неправилност на решението, или от посочената съдебна практика. Непосочването на релевантния правен въпрос е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда сочените допълнителни основания. В случая от страна на жалбоподателя не е формулиран релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на съда, който да е разрешен от въззивния съд с обжалваното определение в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, или който да е от значение за точното прилагане на закона както и за развитието на правото, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Възпроизвеждането на текста на тези процесуалноправни норми в жалбата и изложението, не е основание за допускане на касационното обжалване.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

от

– общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, са поставени въпросите: 1. Какво съдържание има понятието българин“ в пар.2, т. 1 ДР ЗБГ, удостоверяващо принадлежността на лицето към българската държава като неин гражданин или удостоверяващо етническа принадлежност?; 2. Допустим ли е иск по чл. 3, ал. 2 Закона за българите живеещи извън Република България /ЗБЖИРБ/, вр. чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК, единствено в случаите, когато лицето не разполага с документ от категорията на посочените в чл. 3 ЗБЖИРБ, който да установява и доказва факта, че живеещият извън България има български произход?; 3. Допустим ли е иск по чл. 3, ал. 2 Закона за българите живеещи извън Република България /ЗБЖИРБ/, вр. чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК, за лицето, единствено в случаите, при които е проведено административно производство по чл. 29, ал. 4 ЗБГ и не е признат българският произход на молителя в производството по придобиване на българско гражданство по натурализация?; 4. Следва ли производството по чл. 3, ал. 2 Закона за българите, живеещи извън Република България да се разглежда от първоинстанционния по степен съд като производство по реда на чл. 542 ГПК и сл. с конституиране на съответните заинтересовани страни?; 5. При изселване на български граждани по Спогодбата между Народна Република България и Република Турция за изселване от НРБ в Република Турция на български граждани от турски произход, чиито близки роднини са се изселили в Турция до 1952 година, ратифицирана с Указ №441 от 30.05.1968 година, влязла в сила от 19.08.1969 година, следва ли съдът да влага различно съдържание на понятията българин“ и български гражданин от турски произход?; 6. По какъв начин се съотнася понятието български поданик от небългарски произход по Закона за българското поданство, утвърден с царски указ №275, публикуван в Държавен вестник, бр. 288/20.12.1940 година към понятието българин“ с оглед различното третиране на лицата. Налице ли е идентитет между понятието произход и народност по Закона за българското поданство от 1940 година?; и 7. Следва ли съдът да отчита отбелязването на народността и вероизповеданието в съставените актове за раждане по отменения Законъ за лицата от 1907 година като обстоятелство, водещо до еднозначния извод, че лицето не е българин по смисъла на пар. 2, т. 1 ДР ЗБГ?. Сочи се наличие на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.