чл. 212 ЗЗД

Допустимо ли е въззивната инстанция да прилага разпоредбата на чл. 211, ал. 2 ГПК, без да има въведено такова основание във въззивната жалба, която е подадена срещу едно решение на първата инстанция, в което решение са разгледани искове с един и същи предмет на делото и по реда на едно производство? Следва ли, ако е допустимо, да приложи разпоредбата на чл. 211, ал. 2 ГПК, въззивната инстанция да съобщи на страните това обстоятелство в доклада по чл. 267 ГПК? Правилно ли е въззивният съд да посочи в решението си за кои обстоятелства не са събрани доказателства, при положение, че такива доказателства не са събирани от първата инстанция, тъй като не са били указани на страните или не са били необходими и относими или следва да обяви това на страните с доклада се по чл. 267 ГПК? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в решението си всички искания и възражения на страните, преценката на доказателствата и да направи фактически констатации, също и да приеме, кои доказателства приема за безспорни и кои не? Допустим ли е за разглеждане в производството по съдебна делба на насрещен иск с правно основание чл. 26 ЗЗД, който има връзка с предмета на делото? Приложимо ли е за правилно изследване за еквивалентност на престациите при заявена нищожност поради накърняване на морала и добрите нрави при договорите за продажба на наследство, когато в тях са включени недвижими имоти и как следва да се определя в този случай еквивалентността или липсата й-от стойността на договора или от стойността на включените в продаденото наследство недвижими имоти?