чл. 14 ЗЗД

не са със самостоятелно обуславящо значение за изхода на конкретния правен спор, а по отношение на третия не се установява релевираното основание за допускане на касационно обжалване. В случая съдът е извършил всестранна и пълна оценка на всички установени по делото правнорелевантни факти, като изводът му за надлежно упражнявано право на ползване не е сведен единствено до констатацията за оставени вещи от ползвателя в имота и запазен достъп до входа на сградата. Решаващият мотив за отхвърляне на иска е обоснован с приетия за безспорно установен факт, че имотът е предоставен за безвъзмездно ползване от ищеца с изричното съгласие на титуляря на вещното право на ползване. Както е посочено в цитираното от самия касатор решение №14/20.03.2015 год. на ВКС по гр. д. №5426/2014 год., II г. о., не може да има спор, че ползвателят може да предостави ползването на имота на друго лице под формата на наем /арг. чл. 60 ЗС/ както и под формата на заем за послужване и съответно да упражнява правото си чрез другиго. В решение №60143/24.11.2021 год. по гр. д. №1217/2021 год., състав на І г. о. на ВКС е разяснил още, че в съдебното производство ответникът-ползвател може да възрази, че е упражнявал правото си чрез трети лица, включително и чрез собственика. В този случай ползвателят носи тежестта да докаже, че е допуснал в имота лицето, чрез което упражнява правото си на ползване. Допускането изисква активни действия, т. е. изразена воля от страна на ползвателя, който желае да упражнява правото си чрез трето лице. Не е налице допускане, когато собственикът или третото лице самоволно установят фактическа власт върху имота или са допуснати от другия ползвател, а ползвателят, чието право се упражнява, не възрази. В този смисъл още решение №335 от 15.01.2014 год. на ВКС по гр. д. №1369/2012 год., ІV г. о.