чл. 15 ЗС

Допустимо ли е решение по предявен положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на недвижим имот, за който е налице императивна забрана за придобиването му по давност;
Допустимо ли е решение по предявен положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, в което съдът се е произнесъл относно правото на собственост на ищцовата страна посочвайки само доказателствата, въз основа на които прави правните си изводи, без да посочи за какво свидетелстват тези доказателства или да изложи конкретни факти;
Задължен ли е въззивният съд, при произнасянето си по спорния предмет на делото, да обсъди всички въведени от страните възражения, да изложи мотиви по тях и да прецени всички относими доказателства;
Как следва да бъде разпределена доказателствената тежест при предявен положителен установителен иск за собственост, в т. ч. при оспорен акт за общинска собственост, съставен на основание пар. 42 ПЗР ЗИДЗОС - в тежест на ищеца ли е доказването на липсата на елементите от фактическия състав на сочената норма, или ответникът следва да докаже наличието на тези елементи от фактическия състав;
Задължен ли е въззивният съд, преди да се произнесе, да укаже на страните за кои факти и обстоятелства от значение за решаване на правния спор не са ангажирани доказателства, или да направи опит служебно да събере такива;
При предявен положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК следва ли ищците да установят кое лице е действителният собственик на имота към датата на твърдяното установяване на владението върху имота от тях;
За да бъде уважен положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК против община, следва ли при наличие на данни по делото за собственически права на физическо лице върху имота, ищецът да докаже, че е своил имота спрямо това лице;
При липса на фактически твърдения ищците да са своили имота спрямо физически лица, следва ли се изводът, че са своили спрямо държавата, респективно общината;
При владение, което не е било осъществено явно по отношение на ответника по иска, може ли да се презюмира, че е налице осъществен състав на давностно владение;
Считат ли се за доказани твърденията на страна в процеса за изтекла в нейна полза давност, само въз основа на събрани гласни доказателства;
За да бъде осъществен фактическият състав на института на придобивната давност, необходимо ли е завладяването на имота и намерението за неговото своене да се манифестират пред собственика му и/или носителя на други вещни права, чрез извършване на действия, установяващи свое́не;
Може ли да тече придобивна давност върху недвижим имот по време, по което върху този имот е учредено право на строеж на друго лице, и ако да - от кой момент;
Зачита ли се за период на давностно владение времето, през което друго лице е заплащало данъци за имота;
Ако лице с отстъпено право на строеж върху недвижим имот предаде този имот на трето лице, то това трето лице става ли владелец на имота или може да бъде само негов държател;
В случай че за лице, притежаващо право на собственост върху идеални части от недвижим имот, бъде обособен отделен имот, с площ, съответстваща на притежаваните от него права, то това лице продължава ли да има собственически права върху останалата част от имота, от който е обособен новият имот, и необходимо ли е да бъде провеждана отчуждителна процедура спрямо това лице за останалата част от имота;
При съставен АОС на основание пар. 42 ПЗР ЗОС, следва ли да бъде проведено производство по оспорване на документ, за да отпадне официалната удостоверителна сила на записванията в АОС; Следва ли да се проведе такова оспорване и по отношение на съставения АДС.