чл. 15 ЗС
Отменен [Редакция към ДВ 77/1991]
Чл. 15.Правото на собственост и правото на строеж върху държавна или общинска земя се отстъпва на юридически лица и граждани по реда на чл. 13.
Право на собственост и право на строеж на жилищна и вилна сграда може да се отстъпва върху държавна или общинска земя, включена в строителните граници на населените места.
Правото на строеж включва ползуването и на незастроената част от земята.
Право на собственост и право на строеж върху държавна или общинска земя се отстъпва по цени, определени с тарифа от Министерския съвет. То може да се отстъпва безвъзмездно в случай и при условия, определени от Министерския съвет.
Заедно с правото на строеж юридическите лица заплащат и всички разходи по отчуждаване и разчистване на терените, както и припадащите се разходи за изграждане на социалната и техническата инфраструктура и за укрепване на терените от абразия, свлачища и засипване на галерии.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Допустимо ли е решение по предявен положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на недвижим имот, за който е налице императивна забрана за придобиването му по давност;
Допустимо ли е решение по предявен положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, в което съдът се е произнесъл относно правото на собственост на ищцовата страна посочвайки само доказателствата, въз основа на които прави правните си изводи, без да посочи за какво свидетелстват тези доказателства или да изложи конкретни факти;
Задължен ли е въззивният съд, при произнасянето си по спорния предмет на делото, да обсъди всички въведени от страните възражения, да изложи мотиви по тях и да прецени всички относими доказателства;
Как следва да бъде разпределена доказателствената тежест при предявен положителен установителен иск за собственост, в т. ч. при оспорен акт за общинска собственост, съставен на основание пар. 42 ПЗР ЗИДЗОС - в тежест на ищеца ли е доказването на липсата на елементите от фактическия състав на сочената норма, или ответникът следва да докаже наличието на тези елементи от фактическия състав;
Задължен ли е въззивният съд, преди да се произнесе, да укаже на страните за кои факти и обстоятелства от значение за решаване на правния спор не са ангажирани доказателства, или да направи опит служебно да събере такива;
При предявен положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК следва ли ищците да установят кое лице е действителният собственик на имота към датата на твърдяното установяване на владението върху имота от тях;
За да бъде уважен положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК против община, следва ли при наличие на данни по делото за собственически права на физическо лице върху имота, ищецът да докаже, че е своил имота спрямо това лице;
При липса на фактически твърдения ищците да са своили имота спрямо физически лица, следва ли се изводът, че са своили спрямо държавата, респективно общината;
При владение, което не е било осъществено явно по отношение на ответника по иска, може ли да се презюмира, че е налице осъществен състав на давностно владение;
Считат ли се за доказани твърденията на страна в процеса за изтекла в нейна полза давност, само въз основа на събрани гласни доказателства;
За да бъде осъществен фактическият състав на института на придобивната давност, необходимо ли е завладяването на имота и намерението за неговото своене да се манифестират пред собственика му и/или носителя на други вещни права, чрез извършване на действия, установяващи свое́не;
Може ли да тече придобивна давност върху недвижим имот по време, по което върху този имот е учредено право на строеж на друго лице, и ако да - от кой момент;
Зачита ли се за период на давностно владение времето, през което друго лице е заплащало данъци за имота;
Ако лице с отстъпено право на строеж върху недвижим имот предаде този имот на трето лице, то това трето лице става ли владелец на имота или може да бъде само негов държател;
В случай че за лице, притежаващо право на собственост върху идеални части от недвижим имот, бъде обособен отделен имот, с площ, съответстваща на притежаваните от него права, то това лице продължава ли да има собственически права върху останалата част от имота, от който е обособен новият имот, и необходимо ли е да бъде провеждана отчуждителна процедура спрямо това лице за останалата част от имота;
При съставен АОС на основание пар. 42 ПЗР ЗОС, следва ли да бъде проведено производство по оспорване на документ, за да отпадне официалната удостоверителна сила на записванията в АОС; Следва ли да се проведе такова оспорване и по отношение на съставения АДС.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Пламен Стоев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставена от разрешаването на материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/.
Посоченият от касатора правен въпрос определя обективните рамки, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането на въззивното решение до касационен контрол. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства /ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1./. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице.
Първият поставен въпрос няма обуславящо изхода на спора значение, тъй като ако се приеме, че подаването на декларация по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ за конкретен недвижим имот не представлява действие, с което неговият държател демонстрира намерението си да владее имота за себе си, това би означавало, че той е продължил да държи имота за неговия собственик и крайният извод на съда за неоснователност на предявения установителен иск за собственост пак би бил същият.
Отделно от това във връзка с този, както и следващия поставен въпрос не са изложени и никакви доводи за наличието на визираните в т. 4 на цитираното тълкувателно решение предпоставки, а именно за обосноваване на значението на поставения въпрос за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, предпоставено от необходимост за разглеждането им от касационната инстанция с оглед промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или осъвременяване на тълкуването на дадена правна норма или при непълна, неясна или противоречива такава, за да се създаде съдебна практика по прилагането й или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени, които в случая не са налице. По отношение на втория въпрос в допълнение следва да се отбележи, че е налице богата практика на ВКС относно начините, по които държателят на един имот манифестира пред неговия собственик, че е престанал да го държи за него и е започнал да го държи за себе си с намерение за своене, като извършването на акт на разпореждане на суперфициарния собственик с построената в имота сграда не е сред тях.
Не са налице и основанията за допускане на касационно обжалване чл. 280, ал. 2 ГПК, които не се и релевират от касатора.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Пламен Стоев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Може ли да се придобие по давност сграда, построена в имот, който е станал публична държавна собственост след изтичане на законово регламентирания давностен срок, докато имотът е бил със статут на държавна собственост преди влизане в сила на Закона за държавната собственост, с който се прави разграничаване на държавната собственост на публична и частна?
Придобива ли се по давност право на собственост върху сграда, построена без отстъпено право на строеж върху държавна земя в хипотеза, когато владението е започнало преди 1990 г. (в случая най-късно през 1983 г.) и е продължило повече от 10 години, и евентуално – прекъсва ли се вече изтеклата придобивна давност с последващото актуване на поземления имот като публична държавна собственост след влизане в сила на Закона за държавната собственост през 1996 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гергана Никова
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2024
Дали с отмяната на чл. 15, ал. 3 ЗС се погасява или се запазва признатото с отменената разпоредба право на суперфициарния собственик да ползва целия имот, а не само площта по чл. 64 ЗС?
Задължен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ваня Атанасова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си, като обсъди всички обстоятелства по делото поотделно и в съвкупност, а не извадково, и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани, да обсъди доводите на страните и направените възражения? (По иск на основание чл. 108 ЗС)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Маргарита Соколова
чл. 108 ЗС, чл. 109 ЗС, чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 133 ГПК, чл. 146 ГПК, чл. 15 ЗС, чл. 17 ал. 2 ГПК, чл. 192 ЗУТ, чл. 210 ЗУТ, чл. 226 ГПК, чл. 227 ГПК, чл. 26 ал. 2 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 283 изр. 1 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 3 ЗВСОНИ, чл. 38 ал. 1 ЗС, чл. 38 ЗС, чл. 4 ЗВСВНОИ, чл. 40 ал. 1 ЗС, чл. 5 ГПК, чл. 537 ал. 2 ГПК, чл. 587 ал. 1 ГПК, чл. 59 ал. 1 ЗЗД, чл. 79 ал. 1 ЗС, чл. 97 ЗС
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Задължен ли е въззивният съд, при произнасянето си по спорния предмет, да прецени всички относими доказателства и да обсъди всички въведени от страните в процеса доводи и възражения, както и да изложи мотиви по тях? (По отрицателен установителен иск за право на собственост)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Дечева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Следва ли на правоимащите лица по смисъла на пар.1 ПЗР ПМС №235/1996 г., с учредено право на строеж върху държавна (общинска) земя, при предявен от тях положителен установителен иск по чл. 124, вр. с чл. 79, ал. 1 ГПК, при положение, че са бездействали и не са ползвали дадената от правната уредба възможност да изкупят земята за времето на действие на посочената разпоредба: от 19.09.1996 г. до 30.09.2006 г., на същите тези лица, за същия този период, да им бъде признато, че са осъществили недобросъвестно владение върху държавния (общински) имот в качеството на владелци?
Осъщественото бездействие през посочения период обуславя ли фактически и правен извод за наличие през целия този период на двата елемента на владението - обективен и субективен, осъществили се според въззивния съд в период, през който едновременно с бездействието е действала разпоредбата на пар.1 ПЗР ПМС №235/1996 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Пламен Стоев
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Дължи ли се обезщетение в полза на лице-суперфициарен собственик за извършени подобрения в поземления имот, ако подобренията са извършени на законно основание и със съгласието на другите носители на вещни права върху имота, преди тези подобрения да бъдат премахнати?
Ако за един строеж е издадено разрешение за строеж, което е съобщено и не е оспорено от нито едно от заинтересованите лица, следва ли да се признае за законосъобразен - като издаден при спазване на материалните предпоставки на закона – влезлият в сила административен акт и да се признае правото на собственост върху построеното на възложителя?
При липса на запазена молба-съгласие от заинтересованите лица за изграждане на нов строеж и като се отчете, че наличието е било задължителна предпоставка за издаване на разрешение за строеж, представляват ли представените по делото и неоспорени от страните строителни книжа – виза за проектиране, одобрени архитектурни проекти и влязло в сила разрешение за строеж - доказателства за установяване принадлежността на правото на собственост върху построения при условията на чл. 149 ППЗТСУ-отм. временен строеж от построилото го лице?
Временните строежи по чл. 149 ППЗТСУ-отм. позволяват ли притежаването им без да се учредява право на строеж за тяхното изграждане? Собствеността върху построеното придобива ли се с факта на построяването му?
Означава ли съгласието на едно лице да бъде премахнат неговия строеж, че собственикът му се отказва от вещните си права и от правото на обезщетение за своята собственост?
При изрично заявено възражение от съпругата, че не е подписвала декларация за съгласие семейното жилище да бъде съборено, даденото съгласие само от съпруга й обвързва ли неподписалата съпруга?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Камелия Маринова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Подлежи ли на защита с негаторен иск по чл. 109 ЗС и следва ли да се приеме за накърнено вещното право на ползване по чл. 15, ал. 3 ЗС /отм./, в хипотезата на изградени порта и навес, блокиращи единия от двата входа към сградата и терена, обслужващи само един от обектите в сграда етажна собственост (търговски обект, магазин), по начин, препятстващ достъпа до вътрешната част на терена с лек автомобил, респ. надлежен ответник по иска ли е наемателят на обслужвания от въпросните съоръжения обект и има ли значение кога и от кого са изградени същите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Пламен Стоев
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Какви са последиците за ищцата от неизпълнение на неправилни и неясни или неизчерпателни указания на съда за отстраняване нередовност на исковата молба и допустимо ли е съдът да прекрати производството по делото въз основа на мотиви, различни от дадените указания за отстраняване нередовност на исковата молба?
Задължен ли е въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на частния жалбоподател, съгласно изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК и какви са неговите правомощия, когато нередовностите на исковата молба се забележат по време на производството?
Налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост, когато ищецът защитава свое право на собственост в обема, в който се легитимира за собственик на спорния имот, отричайки правата на ответника върху същия имот, като пречка за реализиране на своето право в пълен обем?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Дечева
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.