чл. 167 ал. 1 ЗДвП

Ограничен ли е съдът при произнасяне от фактическата обстановка и обстоятелствата в исковата молба и приемането на различна фактическа обстановка, в случая на свидетеля, води ли до очевидна неправилност на решението?
Когато съдът приеме за установена фактическата обстановка от показанията на свидетеля, която е различна от тази в исковата молба, не подлежи ли на отхвърляне искът?
Ограничен ли е съдът при произнасяне по съществото на правния спор само до заявеното искане, т. е. в рамките на заявения на основата на конкретни фактически обстоятелства петитум, съгласно чл. 6 ГПК; Неспазване на диспозитивното начало обуславя ли недопустимост на решението; Длъжен ли е съдът да се произнася само по въведените от страните твърдения и възражения с оглед принципа на диспозитивното начало, уреден в чл. 6, ал. 2 ГПК, и допустимо ли е съдът да се произнася по твърдения, които въобще не са били наведени от страните?
За доказването на отговорността по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД нужни ли са доказателства; Достатъчно ли е само да се твърди от ищеца в исковата молба за „наличие на дълбока дупка от изровен асфалт“ и от свидетеля за дупка на пътното платно“, без фактически доказателства, за ангажиране отговорността по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД?
Достатъчно ли е при определяне обезщетението за неимуществени вреди съдът само да спомене, че е съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД, или е необходимо да бъдат изброени конкретните критерии и как те се отнасят към конкретно установените обстоятелства по делото?
В какво се състои оценката на обстоятелствата, които обуславят вредите, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди; Достатъчно ли е съдът да изброи обстоятелствата или е необходимо да обоснове влиянието на всяко едно върху размера на обезщетението?
Как следва да се прилага разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилите вреди; Достатъчно ли е увреденият да е благоприятствал настъпването на отрицателния резултат, чрез противоправно поведение, като не е положил дължимата грижа към себе си, не проявява нужното внимание, изискуемо или предполагаемо според неписаните житейски правила?