чл. 95б ал. 1 т. 1 ЗАПСП

Установява ли нормата на чл. 33 ЗАПСП принцип на „еднократност“ на наследяването на авторското право, в смисъл, че след смъртта на наследниците от първия призован към наследяване ред, в рамките и преди изтичането на 70-годишния срок на закрила, авторското право преминава върху държавата? При провеждане на сравнително историческо тълкуване на нормите на чл. 33 ЗАПСП и чл. 18 ЗАП от 1951 г. (отм. ДВ 56, 29.06.1993 г., бр.) може ли да се направи тълкувателния извод, че и двата текста въвеждат един и същи принцип на „еднократност“ на наследяването?
Допустимо ли е със свидетелски показания да се установява сключването на издателски договор, както и приравнява ли се неформалният договор по чл. 36 ЗАПСП на издателския такъв по чл. 43 и сл. ЗАПСП? Може ли след смърт на автора неговата воля за разгласяване чрез издаване на екземпляри от неразгласено приживе произведение да се доказва със свидетелски показания или следва да бъдат приложени ограничителните норми на чл. 164, ал. 1, т. 1 ГПК и в тази връзка с какви доказателствени средства се установява, че неимущественото право на разгласяване чрез издаване на непубликувано произведение е било упражнено приживе от автора, без да е бил сключен формален издателски договор?
При липса на валидно изразена воля приживе на автора за разгласяване на неразгласено произведение, преминава ли това право върху наследниците му в неговия пълен обем и ограничени ли са те при упражняването на същото право от разпоредбата на чл. 17 ЗАПСП и по-конкретно спиране на използването поради промяна в убежденията, правомощие по чл. 15, ал. 1, т. 8 ЗАПСП?
Приложим ли е чл. 8, ал. 2 ЗАПСП при упражняване на сънаследено авторско право и как се упражнява същото и в частност съвместно от всички сънаследници по общо съгласие по правилата на чл. 8, ал. 2 ЗАПСП или по правилата на чл. 32, ал. 2 ЗС? Следва ли чл. 8 ЗАПСП да се приложи по аналогия във всички случаи на съпритежание на авторско право, включително и при съпритежание, възникнало в резултат на наследствено правоотношение?
Има ли акт на разпространение, по смисъла т. 2 пар. 4 ДР ЗАПСП, на литературно произведение при продажба на екземпляри от това произведение, които са били дарени на лицето, извършващо продажбата?
Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по спорния предмет след като прецени всички доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, като ги подложи на самостоятелна преценка и формира собствени правни и фактически доводи?