чл. 122 СК

Допустимо ли е съдът при решаване на въпросa на кого от двамата родители да предостави упражняването на родителските права преимуществено да обоснове своето решение за това същите да бъдат присъдени на бащата, като вземе предвид желанието на малолетното дете да продължи да живее със своя баща след развода на родителите му, както и хипотетичната възможност неговата пълнолетна сестра /или брат/ в бъдеще да продължи да живее заедно със своя баща, без да обсъди в цялост и в съвкупност критериите посочени в чл. 59, ал. 4 СК, критериите посочени в пар. 1, т. 5 Закона за закрила на детето и съобрази указанията в ППВС №1 от 12.11.1974 год.?
Допустимо ли съдът при прекратяване на брака с развод, позовавайки се на т. I. от ППВС №1 от 12.11.1974 год., да постанови, че две деца от едно семейство не трябва да бъдат разделяни, отчитайки желанието на по-малкото от тях да живее след раздялата с по-голямото /сестра или брат/, с оглед обстоятелството, че се касае за предпочитание на малолетно дете за съжителство с негов пълнолетен родственик /брат или сестра/?
Допустимо ли е при развод съдът да приеме, че е в най-добър интерес на едно малолетно дете да прекарва повече време с неговата пълнолетна сестра /или брат/, вместо с неговата майка, с оглед задълженията, които произтичат за всеки един родител от разпоредбите на чл. 122, чл. 123 и чл. 125 СК, когато съдът е възприел по делото, че и двете страни имат еднакъв родителски капацитет?