чл. 212 КТ
Прилагане на гражданския закон
Чл. 212. За неуредените в тази глава въпроси по имуществена отговорност на работодателя за причиняване на смърт или увреждане на здравето на работника или служителя, както и по имуществената отговорност на работника или служителя към работодателя, се прилага гражданският закон.
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Кои са предпоставките на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на претендираното с иска по чл. 432, ал. 1 КЗ обезщетение за вреди?
При определяне на степента и размера на съпричиняването от значение ли са видът и характерът на нарушенията на всеки един от участниците в движението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мирослава Кацарска
чл. 113 ал. 1 ЗДвП, чл. 113 ал. 1 т. 1 ЗДвП, чл. 114 т. 1 ЗДвП, чл. 20 ал. 2 ЗДвП, чл. 200 КТ, чл. 212 КТ, чл. 281 т. 3 предл. първо ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 38 ал. 2 ЗАдв, чл. 45 ЗЗД, чл. 49 ЗЗД, чл. 5 ал. 2 т. 1 ЗДвП, чл. 51 ал. 2 ЗЗД, чл. 52 ЗЗД, чл. 55 ал. 2 КСО, чл. 60 ал. 1 КСО, чл. 633 ГПК, чл. 78 ал. 1 ГПК
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Налице ли са неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване, с оглед обстоятелството, че на ищеца не е съобщено за смъртта на баща му?
Изпълнил ли е задължението си въззивният съд при постановяване на решението по делото и определянето на обезщетението за неимуществени вреди, да обсъди в мотивите си всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, в който смисъл е и задължителната съдебна практика на Върховния съд в т. II от ППВС №4/1968 г.?
Следвало ли е въззивният съд, прилагайки нормата на чл. 52 ЗЗД, да вземе предвид незнанието на ищеца за настъпилата смърт на наследодателя му?
Нарушил ли е въззивният съд принципа за прилагане на нормата на чл. 52 ЗЗД, определяйки обезщетение за вредите, търпени от ищеца, преценявайки предполагаеми субективни изживявания?
Дължи ли се на основание чл. 200 КТ обезщетение за неимуществени вреди на пълнолетен низходящ – син на починало в трудова злополука лице, при положение, че същият не знае за смъртта на баща му и не е поддържал с него никакви отношения за период от близо 10 години преди злополуката?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Невин Шакирова
чл. 1 ЗЛС, чл. 200 ал. 4 КТ, чл. 200 КТ, чл. 201 ал. 2 КТ, чл. 212 КТ, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 38 ал. 1 т. 2 ЗАдв, чл. 38 ал. 2 ЗАдв, чл. 45 ЗЗД, чл. 51 ал. 1 ЗЗД, чл. 52 ЗЗД, чл. 55 КСО, чл. 78 ал. 3 ГПК
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Подлежи ли на приспадане от дължимото обезщетение по чл. 200 КТ размера на получените от работника/служителя суми по сключен от работодателя договор за застраховане на работниците и служителите?
Какви са критериите за определяне на справедливо по размер обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на телесни повреди?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Невин Шакирова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
По иск за обезщетение на неимуществени вреди от ексцес поради очевидна неправилност.
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Невин Шакирова
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Какви са обстоятелствата, които са от значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от трудова злополука, и какво е задължението на съда да оцени значението и тежестта им, както и следва ли да се приеме, че работникът е допринесъл за трудовата злополука, допускайки груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ, когато тя е настъпила поради проява на хронично заболяване, за което работникът е знаел, но не е лекувал?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Веска Райчева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Кои са предпоставките на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на претендираното с иска по чл. 432, ал. 1 КЗ обезщетение за вреди?
При определяне на степента и размера на съпричиняването от значение ли са видът и характерът на нарушенията на всеки един от участниците в движението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мирослава Кацарска
чл. 113 ал. 1 ЗДвП, чл. 200 КТ, чл. 212 КТ, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 432 ал. 1 КЗ, чл. 432 КЗ, чл. 45 ЗЗД, чл. 49 ЗЗД, чл. 51 ал. 2 ЗЗД, чл. 55 ал. 1 КСО, чл. 55 ал. 2 КСО, чл. 60 ал. 1 КСО
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2023
За проверка на вероятната недопустимост на въззивното решение поради възможно постановяване на същото по нередовна исковата молба, предвид наведените в нея фактически твърдения и обосноваването на искането въз основа на тях. (По иск за обезщетение за причинени неимуществени вреди от претърпени увреждания на здравето на ищеца в резултат от действия на дружеството-ответник по повод изпълнение на служебни задължения)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Радост Бошнакова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
След като разпоредбата на чл. 212 КТ се прилага само за неуредените в КТ въпроси по имуществената отговорност на предприятие за причиняване увреждане на здравето на работник се прилага гражданския закон, а за уредените в чл. 200-202 КТ не се прилага ЗЗД, то при наличие на предпоставки за прилагане на чл. 200-202 КТ ангажира ли се отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по претенции отправени към него?
При наличие на трудова злополука правото на пострадалия работник за претърпените от това неимуществени вреди подлежат ли на уреждане по реда на чл. 200 КТ и по отношение на тях приложими ли са тези на гражданския закон т. е. тези на чл. 45-54 ЗЗД?
Допустимо ли е въззивният съд да се произнася по възражение за приложимостта на чл. 45-54 ЗЗД предвид правоизключващата я специална отговорност по чл. 200 КТ въведено за пръв път във въззивното производство?
Допустимо ли е въззивният съд да постанови такова решение като приложи разпоредбите на чл. 45-54 ЗЗД при положение, че е приложима правоизключващата ги специална отговорност по чл. 200 КТ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Елеонора Чаначева
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
Пасивно легитимирано ли е „Елаците-Мед АД да отговаря по реда на чл. 200 КТ, след като не е правоприемник на МОК „Елаците – [населено място], където ищецът е работил в периода 20.04.1977 г. – 01.11.1977 г. (7 месеца и 11 дни)?
Допустимо ли е приложението на солидарната отговорност по чл. 53 ЗЗД, ако дружеството не е допринесло за заболяването на ищеца?
Как трябва да бъде определен справедливият размер на обезщетението на претърпените неимуществени вреди и достатъчни ли са абстрактно изложените, без връзка с делото, принципни аргументи или те трябва да почиват само и единствено на фактите от делото?
Дължи ли се обезщетение по реда на чл. 200 КТ, след придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 68 КСО, при липса на необратимост на процесното професионално заболяване?
Въззивният съд има ли задължение да отговори обосновано и подробно на всички въпроси и аргументи, посочени във въззивната жалба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Маргарита Георгиева
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2021
Обвързан ли е съдът при преценката си по справедливост по чл. 52 ЗЗД от заявения в исковата молба размер на обезщетението и от кой размер следва да започне да приспада обезщетението по чл. 200, ал. 4 КТ, както и всякакви други платени суми – от преценката по справедливост или от заявения от ищците размер, в случаите, когато преценката за справедлив размер е по-висока от претендирания такъв? Съставлява ли груба небрежност на пострадал при трудова злополука поведението, изразяващо се в липса на елементарно внимание и старание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност, неполагане на грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка? Съставлява ли груба небрежност поведението, при което работникът извършва работата в нарушение на технологичните правила и правилата за безопасна работа, като не носи предоставени му от работодателя лични предпазни средства /работно облекло/ и не спазва технологичните правила за изпълнение на възложената му работа, като това да провери за наличие на опасно напрежение при изпълнение на дейности, които са съпроводени с наличие на опасност от напрежение? Задължен ли е съдът да вземе предвид всички правнорелевантни по делото доказателства и обстоятелства и да оцени тяхното значение при извършване на преценката си относно проявена груба небрежност от страна пострадалото лице, изразяващи се в липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност? Какви са критериите за определяне на справедливото обезщетение по чл. 52 ЗЗД. Следва ли съдът да вземе предвид при определяне на справедливия размер на обезщетението действия, които съставляват груба небрежност. Следва ли при преценката по справедливост на дължимото обезщетение по чл. 52 ЗЗД съдът да изследва емоционалното и психическото състояние на ищците след трудовата злополука въз основа на събраните по делото доказателства и по отношение на всеки ищец поотделно? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички представени от страните доказателства и всички възражения и доводи на страните, както и да изложи мотиви по отношение на доказателствата, които не приема? Следва ли съдът при преценката си за груба небрежност освен поведението и задълженията на работодателя, да изследва и поведението на пострадалия служител?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Хрипсиме Мъгърдичян
чл. 12 ГПК, чл. 154 ал. 1 ГПК, чл. 200 ал. 1 КТ, чл. 200 ал. 4 КТ, чл. 200 КТ, чл. 201 ал. 2 КТ, чл. 212 КТ, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 51 ал. 2 ЗЗД, чл. 52 ЗЗД, чл. 55 ал. 1 КСО, чл. 6 ГПК, чл. 78 ал. 1 ГПК
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.