чл. 200 КТ
Имуществена отговорност на работодателя при смърт или увреждане здравето на работника и служителя
Чл. 200. (1) За вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.
(2) Работодателят отговаря и когато трудовата злополука е причинена от непреодолима сила при или по повод изпълнението на възложената работа или на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя, както и по време на почивка, прекарана в предприятието.
(3) Работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване.
(4) Дължимото обезщетение по ал. 3 се намалява с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите.
(5) Получаването на обезщетение по предходните алинеи от наследниците на починал поради трудова злополука или професионална болест не се смята за приемане на наследство.
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Кои са обективните критерии при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост и следва ли съдът да посочи конкретно всички обстоятелства, които обуславят вредите и които са от значение за определяне на справедливия размер?
Нарушен ли е принципът за справедливост при определяне на обезщетението по чл. 200 КТ в много по-нисък размер от присъдените обезщетения при напълно аналогични случаи?
Длъжен ли е съдът да търси точен и справедлив паричен еквивалент на претърпените морални вреди?
Определянето на обезщетение, очевидно несъразмерно с претърпените от ищеца морални вреди и в разрез с установената съдебна практика, както и присъждането му в изключително занижен размер, представляват ли нарушение на изискванията за справедливост?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Марио Първанов
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
При направено искане за допускане на повторна експертиза за установяване на спорни обстоятелства, чието изследване изисква специални знания в различни области на науката и техниката, длъжен ли е съдът да назначи експертиза, която да бъде изготвена от вещо лице, притежаващо компетентност в определени области на знанието с цел, установяване на факти от решаващо значение за изхода на делото?
Съставлява ли нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 236, ал. 2 вр. чл. 269 ГПК отказът на решаващия въззивен съд да допусне доказателствени искания, които целят изясняване на спорни факти посредством използването на специални знания в области на науката и техниката, и води ли отказът на съда да бъдат допуснати доказателствените искания до немотивираност на решението?
Следва ли формираният от съда правен извод за основателност на претенцията да е резултат от обсъждане и логическа зависимост и обвързаност на всички събрани в хода на процеса доказателства съгласно чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, както и на доводите на страните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иво Дачев
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емил Томов
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Процесуално недопустимо ли е въззивното решение в обжалваната му част, предвид целта на производството по реда на чл. 250 ГПК – за отстраняване пропуск на съда да се произнесе по част от спорния предмет, когато не е формирана воля по отношение на част от спорното право /в случай, че е делимо/, по някой от съединените искове, или по допълнителните искания на страната, свързани с главния спорен предмет /за присъждане на плодове, лихви и разноски/, и доколкото съдът се е произнесъл не за отстраняване на такъв пропуск, а по искане за допълване на съдебното решение направено от ответника, с произнасяне по заявено и поддържано от него, в хода на производството по делото, възражение за прихващане?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Николай Иванов
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост следва ли да се взимат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, както и значението им за размера на вредите? Справедливото обезщетение по чл. 52 ЗЗД включва ли присъждането на паричен еквивалент, отговарящ на степента на всички настъпили последици от деликта за пострадалия, които рефлектират необратимо във всички сфери на неговия живот?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мария Иванова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Приложим ли е гражданският закон в случаите, в които вредите са настъпили от пътнотранспортно произшествие, признато за трудовата злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО и следва ли да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по договор за задължителна „Гражданска отговорност” на автомобилистите на виновния водач?
Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Красимир Машев
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
има задължителна за въззивния съд съдебна практика /по арг. на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/ – множество решения на ВКС, постановени по реда чл. 290 ГПК, която по една или друга причина не е била съобразена от въззивната инстанция. Наличието обаче на уеднаквена съдебна практика само по себе си е основен критерий за правната сложност на делото. Освен това с оглед задължителния характер на даденото СЕС с решение от 25.01.2024 г. по дело №С-432/2022 тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, че определените с Наредба №1/09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждение не са задължителни за съда, трябва да се приемат същите само като ориентир, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Марио Първанов
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
От кога тече погасителната давност за вземането по чл. 200 КТ за обезщетение на вреди от трудова злополука и за отговора има ли значение дали разпореждането за установяване на трудовата злополука по чл. 60 КСО е било връчено на осигуреното/на пострадалото лице, респ. на неговите наследници?
Допуснал ли е въззивният съд нарушение на съдопроизводствените правила, ако не е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и взаимна връзка и не е изложил съображения защо възприема едни, а други не възприема, и въз основа на мотивирана преценка на целия доказателствен материал не е изградил фактически и правни изводи, отговаряйки на оплакванията във въззивната жалба?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Златина Рубиева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Обвързано ли е присъждането на адвокатско възнаграждение при безплатно представителство с отговорността за разноските на насрещната страна и как следва да се изчислява дължимата сума?
Явява ли се платеният адвокатски хонорар прекомерен с оглед сложността на делото и следва ли да се редуцира повече от вече определеното от въззивната инстанция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Майя Русева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Как следва да се прилага критерия за справедливост при определяне на обезщетение за неимуществени вреди по предявен иск по чл. 200 КТ на пострадал в трудова злополука работник, при която е трайно увредено здравето му?
Длъжен ли е въззивният съд при постановеното от него решение при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД да обсъди всички събрани доказателства по делото, както и да се произнесе по всички наведени доводи и възражения на страните?
При установено изпълнение от страна на работодателя на задължението да осигури здравословни и безопасни условия на труд и пълно неизпълнение на правилото за безопасност на работника, може ли да се направи извод, за да изключи извода, че работника не е допринесъл за настъпване на трудовата злополука?
По-голяма ли е относителната тежест на поведението на увредения в причинния процес, когато е създал условия за настъпване на вредите, чрез пълно неизпълнение на безопасни условия на труд и сам се е поставил в ситуация на повишен риск от увреждане?
Длъжен ли е въззивният съд при определяне размера на следващото се обезщетение да прецени всички конкретни обстоятелства и да изложи подробни мотиви за всяко от тях, като се вземат предвид обективните обстоятелства при телесни увреждания?
Начина на определяне на дължимото обезщетение следва ли да е след анализ на всички релевантни обстоятелства и дали критерият за справедливост изисква присъждане на обезщетение само в интерес на пострадалия, без да се държи сметка за работодателя, на когото следва да останат средства за запазване на търговската му дейност, за да може да се гарантират икономическите и социалните интереси и на останалите негови работници?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Майя Русева
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.