чл. 195 ал. 1 КТ

Съставляват ли нарушение на трудовата дисциплина, даваща основание за налагане на дисциплинарно наказание, действия или бездействия на работника или служителя извън кръга на служебното му правоотношение, извън службата му в частния /личния му живот/, когато действа в защита на своята личност, чест и достойнство? Може ли само на база решение на съд с оглед отношения между работника и трето лице, което не е във връзка с трудовото правоотношение, а изразява само личното отношение на третото лице към работника, да се приеме, че са налице основания за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“? Излиза ли извън предмета на спора съдът, в случай, че предмет на иска е трудов спор за отмяна на заповед, с която е наложено наказание дисциплинарно наказание „уволнение“, а се разглежда крайният акт на приключило производство по дело от частен характер, което е между ищеца и трето лице, извън кръга на службата му и касае единствено и само личния му живот? При липса на основания, визирани в разпоредбата на чл. 186 КТ, които изключват вина на работника за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение на основание чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ и при липса на доказателства, установяващи злоупотреба с доверието на работодателя и уронване на доброто име на предприятието, допустимо ли е ангажиране на отговорността на работника за неизпълнение на трудовите му задължения?