чл. 62 ал. 2 изр. 1 ГПК

„1. Кои обективно съществуващи обстоятелства следва да бъдат взети предвид при определяне на справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застраховател?; 2. Следва ли при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди да се вземе предвид и времето, което е минало от настъпване на увреждането до присъждане/получаване на обезщетението с оглед промяната на социално-икономическата среда в страната?; 3. Следва ли при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди да се взема предвид и да се съобразява размера на лимита на отговорността, посочен в чл. 492 КЗ и как този лимит влияе при определяне на конкретното обезщетение при всеки отделен случай и в частност при определяне обезщетението за претърпени неимуществени вреди от М. М. М.?“ Позовава се на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като твърди, че въззивният съд се е произнесъл по формулираните въпроси в противоречие с ППВС №4/1968 г. и практика на ВКС – решение по т. д. №43/2010 г., ІІ т. о., решение по гр. д. №1746/2014 г., ІІІ г. о., решение по гр. д. №414/2010 г., ІІІ г. о., решение по т. д. №2974/2013 г., ІІ т. о., решение по т. д. №3594/2013 г., І т. о., решение по т. д. №1203/2013 г., ІІ т. о., решение по т. д. №990/2017 г., ІІ т. о., решение по т. д. №1423/2017 г., ІІ т. о. и др.