чл. 40 ГПК

Към 1958 г. възможно ли е разпореждане с правото на собственост върху дворно място от страна на държавата при действието и по реда на НПЖДЖФПНС (1957 г., отм.);
При възникване на етажна собственост вследствие разпореждания с отделни обекти от сграда от страна на едноличния собственик на сградата следва ли дворното място да се счита за обща част по смисъла на чл. 38 ЗС, ако правата на отделните собственици върху мястото не съответстват на правилото на чл. 40 ЗС (погрешно посочен, видно от доводите в жалбата, като чл. 40 ГПК);
За да се установи статутът на дворното място като обща част към възникнала етажна собственост вследствие разпореждания с отделни обекти от сграда от страна на едноличния собственик на сградата и мястото, следва ли да се докаже, че правата на отделните собственици върху мястото съответстват на правилото на чл. 40 ЗС;
По какъв начин се изразява волята на едноличния собственик на сградата и мястото относно правния статус на поземления имот след разпореждане с отделен обект от сградата - необходимо ли е изрично да е волеизявено, че дворното място остава в режим на обикновена съсобственост, или е достатъчно прехвърлените от собственика права върху мястото да не съответстват на правилото на чл. 40 ЗС, за да се приеме, че поземленият имот е изведен от кръга на общите части;
При възникване на етажна собственост вследствие разпореждания с отделни обекти от сграда от страна на едноличния собственик на сградата следва ли дворното място да се счита за принадлежност към тези обекти макар и то да не е обща част по смисъла на чл. 38 ЗС;
Дворното място - поземлен имот или урегулиран поземлен имот (парцел), принадлежност към построената в него сграда ли е, т. е. явява ли се сградата главна вещ, респ. дворното място принадлежност към нея и приложимо ли е правилото на чл. 98 ЗС в този случай;
Ако при разпореждане с отделен обект от сграда едноличният собственик на сградата и мястото прехвърли на приобретателя еднакви права от общите части на сградата и от дворното място, следва ли да се приеме, че дворното място също е придобило статут на обща част, макар и прехвърлените права да не съответстват на правилото на чл. 40 ЗС;
И обратното - ако при разпореждане с отделен обект от сграда едноличният собственик на сградата и мястото прехвърли на приобретателя различни права от общите части на сградата и от дворното място (1) или воля за прехвърляне на общи части изобщо не е изявена, а се прехвърлят само идеални части от мястото - както е в настоящия случай (2), следва ли да се приеме, че дворното място е изключено от общите части.