чл. 68 ал. 2 ЗС

Длъжен ли е съдът по чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК да прецени всички доказателства по делото, възраженията и доводите на страните поотделно и в тяхната съвкупност?
Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и да изложи подробни съображения защо ги отхвърля като недостоверни?
Може ли да се смята за оборена презумпцията по чл. 69 ЗС посредством и вследствие на извънсъдебно волеизявление, което не съдържа изрично, конкретно и ясно признание на владелеца, че е упражнявал фактическата власт върху процесния недвижим имот за другиго, а не за себе си?
Предаването на имуществото – държавна собственост от държавен орган за отговорно пазене на трето лице следва ли да се извърши с писмен акт, при спазване на съответната процедура, като форма на действителност и/или за доказване на акта на фактическото предаване; При липса на подобен акт – приемо-предавателен протокол за предаване на конкретно имущество, допустимо ли е съдът да приеме и презумира, че предаването е осъществено заедно с предаването на друго имущество, отразено в приемо-предавателен протокол?
Необходимо ли е, за да се зачете мораториума за придобиване по давност на имоти частна държавна собственост, държавата да докаже правото си на собственост, в това число и в случаите, в които държавата е ответник по предявен против нея установителен иск за собственост?
Необходимо ли е, когато в акта за държавна собственост е посочена единствено обща правна норма, послужила като основание за актуването, но не и конкретен придобивен способ, държавата да докаже и установи конкретното фактическо основание, по силата на което е придобила собствеността?