30 % отстъпка на всички годишни абонаменти !

Изберете и поръчайте

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 110 ЗС

Чл. 110. (1) Недвижими вещи са: земята, растенията, сградите и другите постройки и въобще всичко, което по естествен начин или от действието на човека е прикрепено трайно към земята или към постройката.
(2) Всички други вещи, включително и енергията, са движими вещи.

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства, факти, твърдения, доводи, възражения и становища на страните, както и да направи цялостна преценка на доказателствения материал – поотделно и в съвкупност, съобразявайки нормативните разпоредби и правилата на логическото мислене?
Съобразно коя правна норма следва да се определи, дали процесните обекти са преместваеми или строежи – съобразно чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗУТ или пар. 5, т. 38 ДР ЗУТ, или пар. 5, т. 80 ДР ЗУТ?
Кои са релевантните признаци, които следва да се установят, за да се приеме, че един обект е строеж или преместваем?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Снежанка Николова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Нарушава ли съдът правото на защита и справедлив съдебен процес, след като не разпределя доказателствената тежест в процеса и не изготвя доклад, отговарящ на изискванията на чл. 146 ГПК? Допустимо ли е ищецът да се позове на придобивна давност в първо съдебно заседание, след като документите му за собственост са оспорени с отговора на исковата молба? Преклудирано ли е позоваването от ищеца на придобивна давност в първо съдебно заседание, след като документите му за собственост са оспорени с отговора на исковата молба? Необходимо ли е завеждането на нов иск или отделен иск от ищеца, за да се позове на придобивна давност при разглеждане на искове по чл. 64 ЗС и чл. 109 ЗС? Следва ли съдът да укаже на ищеца, че за да се позове на придобивна давност трябва да заведе нов иск? Следва ли въззивният съд да върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда при установяване процесуално нарушение - недадени на съда указания на ищеца, че следва да заведе нов иск, респективно, че позоваването на придобивна давност в първо съдебно заседание е недопустимо? Следва ли съдът при разглеждане на делото да вземе предвид решение по друго дело между същите страни с различно правно основание, по което е изследван въпрос, обуславящ изхода и на двете дела (с различно основание) за правото на собственост? Следва ли съдът при разглеждане на делото да вземе предвид издаден от страна по делото индивидуален административен акт, в който страната признава факти относно обуславящ изхода на спора въпрос (право на собственост)? С оглед на това, че след построяването й с разрешение за строеж конструкцията (с покрив, но без оградни стени) е апортирана и заприходена като ДМА, но не като недвижим имот, след това е продадена с фактура като движима вещ и в същото време е трайно прикрепена към земята, представлява ли тази конструкция постройка по смисъла на чл. 110 ЗС, или представлява движима вещ? Следва ли по иск по чл. 64 ЗС съдът да направи първо извод за собствеността - дали е движима или недвижима, и след това дали ищецът притежава право на собственост? Собственик ли е ищцата на процесната вещ, представляваща „конструкция на покрит пазар „Ш. мост“, или не е собственик? Правилно и обосновано ли въззивната инстанция е приела, че уточнението за придобиване на право на собственост от ищцата на процесната вещ представлява „нов иск“ и следва ли да се предяви в ново производство, тъй като не попадал в хипотезата на чл. 214 ГПК, без да съобрази, че направено непосредствено след доклада на първоинстанционния съд, същото се явява действие по чл. 143, ал. 3 ГПК?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Маргарита Соколова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Необоснован ли е изводът, че климатиците нямат характеристиката на трайна прикрепеност? Правилно ли е приложен законът от Софийски апелативен съд?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Веселка Марева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Длъжен ли е въззивният съд, в случай на противоречиви твърдения на вещо лице и изложени от него при изслушването му предположения относно конструкцията на веща и нейните фундаменти, че експертизата не се основава на реални данни и служебно да назначи повторна? Длъжен ли е въззиният съд да изложи в мотивите на решението си подробни съображения защо кредитира експертизата на вещото лице или е достатъчно да се произнесе, че то е пълно, обективно и компетентно изготвено? Винаги ли вещта погива ако бъдат прекъснати арматурните й връзки, съществуващи между бетонната основа и колоните й или е възможно това прекъсване да е част от процедура по демонтаж? Длъжен ли е съдът преди да се произнесе дали вещта е трайно прикрепена към земята или не да изследва възможността тя да бъде преместена на друго място чрез прекъсване на арматурните връзки и последващото им възстановяване? Допустимо ли е да се извърши експертиза на подпис от ксерокопие на документ и каква е стойността на такава експертиза? Ако възивната жалба съдържа обосновани оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, следва ли въззивният съд да даде указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими към спора доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания? Каква е доказателствената тежест на констативният нот. акт на праводателя на ищците и какво установява той?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Дечева

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Превръща ли се земята в обща част по естеството си в смисъла на чл. 38 ЗС, защото съставлява "покрив" на подземното строителство, в случаите, когато земята не е прехвърлена на отделните етажни собственици?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гълъбина Генчева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Разполага ли едно трето лице, което твърди, че е собственик на движими вещи, срещу които е насочено принудително изпълнение чрез публична продан, с правен интерес от защита по исков ред на основание чл. 440 ГПК?
Кога започва и кога приключва един изпълнителен процес?
При преценяване на наличието на правен интерес като положителна процесуална предпоставка за допустимост на установителен иск за собственост на движими вещи /положителен или отрицателен/, съдът следва ли да изхожда единствено и само от направените в исковата молба фактически твърдения към момента на предявяване на иска?
В случай на приключило изпълнително производство или на приключил способ за принудително изпълнение, чийто предмет са били движими вещи, чието право на собственост е оспорвано в установителния иск по чл. 440 ГПК, следва ли съдът отново да извършва преценка за наличието на правен интерес като положителна процесуална предпоставка за допустимост на установителен иск за собственост на движими вещи /положителен или отрицателен/, с оглед на конкретните специфики на иска, както и да прекрати производството?
Невъзможността изпълнителното производство, водено срещу ответника-длъжник, да бъде прекратено на основание чл. 422, ал. 3, т. 7 ГПК /вероятно се има предвид чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК/, представлява ли абсолютно основание за прекратяването на иска по чл. 440 ГПК, поради липсата на правен интерес?
Има ли правен интерес ищецът, като положителна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск по чл. 440 ГПК за свои движими вещи, съоръжения, монтирани в ипотекиран имот и в частност за правото на отрицателен иск, ако взискателят не е заложен кредитор съгласно чл. 429, ал. 3 ГПК, но насочва изпълнението и върху тези вещи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Дечева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Длъжен ли е въззивният съд при иск за делба да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото за ново разглеждане с участието на задължителния необходим другар, когато правото му на участие в процеса е нарушено и първоинстанционното решение е постановено без негово участие? Недопускането на доказателства от първоинстанционния съд в нарушение на процесуалните правила преклудира ли възможността страната да направи отново искане пред въззивната инстанция и какви са основанията за събиране на нови доказателства от въззивния съд в хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Веселка Марева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

е от обуславящо значение за изхода от спора, но не е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, вкл. и сочената от касатора, според която въззивният съд е длъжен да обсъди относимите към спора доказателства и заявените доводи във въззивната жалба. Макар и с лаконични мотиви, въззивният съд е извършил преценка на събраните по делото доказателства и е дал отговор на спорния пред въззивната инстанция въпрос, а именно дали спрямо ищеца са извършени неоснователни действия от ответниците, водещи до пречка да упражни своето право. В тази връзка съдът е изложил съображения защо приема, че Столична община като собственик на имота е потребител съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 Наредба №4 и е правоимащото лице, което може да сключи договор за присъединяване към ВиК мрежата, като е направил извод, че спрямо ищеца не са извършени неоснователни действия от страна на ответниците.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Милена Даскалова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

относно преценката за устройствения статут на обекта и вида му като движима вещ или недвижим имот: 1. Юридическият статут на един обект като недвижим имот или движима вещ от какво се определя - от строителните книжа, въз основа на които е изграден (монтиран, построен), или от фактическото му състояние; 2. Към кой момент трябва да се преценява дали обектът е движима вещ или недвижим имот - към момента на издаването на строителните книжа или в един значително по-късен момент, например, към момента на предявяване на иска за собственост; 3. Променя ли се статута на временния преместваем строеж, когато за него е издадено разрешение за строеж през 2002 г., а не разрешение за поставяне; 4. Когато се преценява дали един обект е временен и преместваем, кои са приложимите норми - тези, които са действали към момента на разрешаването му, или тези, въведени значително по-късно и действащи към момента на предявяване на иска; 5. При демонтирането на преместваем обект, за да се приеме, че е такъв, необходимо ли е запазването му в пълната му цялост или може да се демонтира с несъществени повреди, да се монтира основната конструкция на друго място и да се ползва със същото или подобно предназначение; 6. Трайното прикрепване на частични вътрешни преградни неносещи стени на павилион към поземлен имот - общинска собственост, може ли да придаде на същия траен градоустройствен статут, който от временен обект с определен срок да се счита за недвижим имот и да промени статута си от преместваем в недвижим имот след, като при демонтажа му същите следва да се съборят, но основната конструкция може да бъде демонтирана, монтирана на друго място и да се ползва по предназначение; 7. Незаконно построен обект, в нарушение на даденото разрешение, подлежащ на премахване от извършителя на строежа, поради невъзможността да бъде узаконен или признат за търпим строеж, предвид липсата на градоустройствен статут, може ли да бъде годен обект на собственост на общината, придобит по чл. 92 ЗС, и 8. Обект, разрешен временно като преместваем с определен срок, след който същият следва да бъде премахнат от построилото го лице, може ли да трансформира статута си и да стане собственост на собственика на земята. Поддържа разрешението на първите два въпроса да е дадено от въззивния съд в противоречие с решение №192 от 16.12.2019 г. по гр. дело №686/2019 г. на ВКС, I г. о., и

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Стоил Сотиров

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

съдът има ли процесуално задължение да обсъди всички относими и допустими доказателства, представени пред него и то съвкупно (в тяхната взаимна връзка и зависимост).

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Светлана Калинова

1237 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.79 лв. / 0.40 € на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела